работа за Ивашкевич и неговата Конгрегация. Корона, Ортега и Суза бяха известни прогресивни свещеници, работещи в скромни епархии в бедняшките квартали на Рио де Жанейро и Сао Паоло. Те вярваха в спасяването на човека тук, на земята, а не в очакването на Небесното царство. Щом веднъж бяха нарочени за мишена, ИВД започна работа и намери слабите им места, върху които да въздейства. Ортега и Суза скоро се предадоха. Колкото до Корона — популярен герой от бордеите на Рио и бич за местната полиция и политици — наложи се да му припомнят някои съмнителни детайли от работата му с младите наркомани. Кварт беше прекарал няколко седмици в разследване на случая и не остави камък непреобърнат. Но бразилският свещеник отказа да влезе в пътя. Мразен от крайно десните, Корона беше убит от взвод на смъртта седем дни, след като му беше отнет свещеническият сан и го бяха изгонили от епархията. Снимката му се появи на първа страница във всички вестници. Намериха тялото на едно сметище, близо до бившата му епархия. Ръцете му бяха завързани и беше застрелян в тила. „Комунист и педераст“, пишеше на табелката, завързана на врата му.
— Отче Кварт, Корона пренебрегна клетвата си за подчинение и приоритетите на духовенството. Беше помолен да поправи грешките си. Това е всичко. Но нещата излязоха извън контрол. Това нямаше нищо общо с нас. Беше дело на Ивашкевич и неговата Конгрегация. Ти просто изпълняваше заповеди. Това, което се случи, не беше по твоя вина.
— При цялото ми уважение, ваша светлост греши… Корона е мъртъв.
— И двамата познаваме и други, които умряха. Финансистът Лупара, например.
— Но Корона беше един от нас, монсиньор.
— Един от нас, един от нас… Няма „нас“. Ние всички сме сами. Отговаряме пред Бога и папата. — Архиепископът умишлено направи пауза. — В този ред.
Папите умираха, но Бог беше безсмъртен.
Кварт отмести поглед, сякаш искаше да промени темата. После сведе глава.
— Ваша светлост е прав — каза той непроницаемо.
Разгневен, архиепископът сви огромния си юмрук, сякаш щеше да удари по масата, но не го вдигна.
— Понякога — процеди той — ненавиждам проклетия ти самоконтрол.
— Какво да ви отговоря, монсиньор?
— Кажи ми какво мислиш.
— В ситуации като тези се опитвам да не мисля.
— Не ставай смешен. Заповядвам ти да ми кажеш.
За миг Кварт помълча, после сви рамене.
— Все още смятам, че Корона беше един от нас. При това — честен човек.
— Човек със слабости.
— Може би. Това, което му се случи, стана точно заради слабост, заради грешка. Но ние всички правим грешки.
Спада се разсмя.
— Не и ти, отче Кварт. От десет години чакам да направиш грешка. Когато това стане, ще имам удоволствието да те накажа с риза от конски косъм, петдесет камшика и сто пъти да прочетеш „Аве Мария“. — Изведнъж тонът му стана кисел. — Как успяваш винаги да останеш неопетнен? — Той прекара ръка през щръкналата си коса и поклати глава, без да дочака отговор. — Колкото до онази нещастна история в Рио, нали знаеш, неведоми са пътищата божии. Беше просто лош късмет.
— Късмет или не, монсинъор, тя е факт. Случи се. И някой ден може би ще трябва да отговарям за това, което направих.
— Когато този ден настъпи, Бог ще те съди, както съди всички нас. Дотогава — разбира се, само по отношение на служебните дела — знаеш, че имаш пълното ми опрощение, безусловно.
Той вдигна една от големите си ръце в благославящ жест. Кварт се усмихна.
— Трябва ми нещо повече. Но може ли Ваша светлост да ме увери, че бихме го направили и днес?
— Под „нас“ Църквата ли имаш предвид?
— Имам предвид „Института по външни дела“. Бихме ли бързали така и днес да връчим на поднос онези три глави на кардинал Ивашкевич?
— Не знам. Стратегията включва различни тактики. — Прелатът млъкна, доби тревожен вид и остро погледна към Кварт. — Надявам се, че това няма да повлияе на работата ти в Севиля.
— Няма. Или поне не мисля така. Но вие ме помолихте да говоря откровено.
— Слушай, ти и аз сме професионални духовници. Но Ивашкевич или е купил, или е сплашил всички във Ватикана. — Той се огледа, сякаш полякът можеше да се появи всеки момент. — Само ИВД не е попаднал още в ръцете му. С държавния секретар Азопарди учехме заедно в колежа. Той е единственият, който още казва по някоя добра дума за нас пред Светия отец.
— Вие имате много приятели, ваша светлост. Правил сте услуга на много хора.
Спада скептично се изсмя.
— В курията услугите се забравят, помнят се обидите. Живеем в двор от евнуси-клюкари, където можеш да се издигнеш само с подкрепата на останалите. Всички бързат да забият нож в гърба на падналия, но иначе никой не смее нищо да направи. Спомняш ли си, когато умря папа Лучани — за да се установи часът на смъртта беше необходимо да се измери температурата му, но никой нямаше куража да пъхне термометър в ректума му.
— Но Държавният секретар, кардинал…
Мастифът поклати рошавата си глава.
— Азопарди е мой приятел, но само в смисъла, който думата има тук. Той трябва да се грижи за собствените си интереси. Ивашкевич е много влиятелен. — Той помълча няколко секунди, сякаш претегляше влиянието на поляка срещу своето. — Дори хакерът не е важен — каза най-накрая. — По друго време нямаше и да им мине през ум да ни дадат тази задача. Строго погледнато това е проблем на архиепископа на Севиля и енориашите от неговата епархия. Но в тази ситуация от мухата правят слон. Светият отец проявява интерес и това е достатъчно, за да започне нов рунд от вътрешното състезание. Затова избрах най-подходящия човек за тази работа. Преди всичко ми е необходима информация. Трябва да представим ей такъв доклад — той раздалечи палеца и показалеца ги на пет сантиметра, — който да ни представи в добра светлиина. Нека да видят, че правим нещо. Това ще удовлетвори негово светейшество и ще затвори устата на поляка.
Група японски туристи надникна с възхищение в кафенето. Някои от тях се усмихнаха и учтиво кимнаха, когато видяха свещениците. Монсиньор Спада се усмихна отсъстващо в отговор.
— Имам високо мнение за теб, отче Кварт — продължи той. — Затова ти казвам какво е заложено тук, преди да тръгнеш за Севиля… Не знам дали си бил винаги „добрият войник“, но никога не си ми давал причина да мисля другояче. Наблюдавам те, откакто беше студент в грегорианския университет и се привързах към теб. Това може да ти струва скъпо, защото ако изпадна в немилост някой ден, ще те повлека със себе си. Или ще паднеш пръв. Знаеш как стоят нещата — пионките се жертват.
Кварт нетърпеливо кимна.
— А ако спечелим?
— Никога няма да спечелим истински. Както би казал твоят сънародник св. Игнаций Лойола, избрали сме онова, което бог трябва да си спести, а останалите не желаят: мъчението и борбата. Нашите победи само отлагат следващата атака. Ивашкевич ще бъде кардинал през остатъка от живота си, с ранг на принц по протокол, епископ, чието назначение е неотменимо, гражданин на най-малката и — благодарение на хора като теб и мен — най-сигурна държава на света. И заради нашите грехове някой ден той може да стане и папа. Но ние никога няма да бъдем рараbili, (/ит./ — общо наименование на висшите духовници, считани за потенциални наследници на папския престол. — (Б. р.)) вероятно никога — и кардинали. Както казват в курията, имаме обемни биографии, но не ни достига чиста кръв. Все пак имаме някакво влияние и знаем как да воюваме. Това ни прави трудни врагове и въпреки фанатизма и арогантността си, Ивашкевич го знае. Ние не можем да бъдем пречупени като йезуитите и либералите в курията в полза на Opus Dei, (/лат./ — „Дело Господне“ — католическа организация на свещеници и миряни, чиито членове полагат клетве да се стремят към лично съвършенство и да прилагат християнските принципи в ежедневието. Някои членове на организацията дори дават обети за безбрачие, независимо от това, че не са ръкоположени за свещеници. — (Б. р.)) фундаменталистката мафия или Бог на планината Синай. Мастифите не се предават без бой.
