на земята. Кварт я вдигна и я хвърли след него.
— Не искам повече да те виждам — каза той.
Под уличната лампа журналистът се опитваше да възвърне достойнството си. Ръцете му трепереха и косата му беше разрошена. Беше пребледнял от унижение и гняв.
— Не съм свършил с теб — успя да каже той най-накрая. Гласът му се скърши в почти женско ридание. — Кучи син!
Кварт сви рамене; не го наричаха така за първи път. Върна се във фоайето. На рецепцията, с ръка върху телефонната слушалка — беше започнал да избира полицията, — портиерът го гледаше с очи, почти изскочили от учудване и уважение. Какъв свещеник!
Въпреки раните и ожулването по кокалчетата, Кварт можеше да движи ставите на дясната си ръка без много трудност. Като ругаеше глупостта си на глас, той съблече сакото и отиде в банята, за да промие и дезинфекцира раната. После пюжи в една кърпичка всичкия лед, който успя да намери в минибара и върза с нея ръката си. Известно време стоя на прозореца, който гледаше към осветения площад „Вирхен де лос Рейес“ и катедралата, под стряхата на архиепископския дворец. Разправията с Бонафе не излизаше от главата му.
Когато всичкият лед се стопи, ръката му вече не го болеше толкова. Отиде при сакото си и изпразни джобовете му. Внимателно подреди съдържанието му върху тоалетката — портфейл, автоматична писалка, картички за писане, дребни монети. Избелялата картичка до капитан Халок с изглед от църквата и водоносеца с магарето, който изчезваше като призрак в белия ореол, заобикалящ снимката. И в този момент образът, гласът и уханието на Макарена Брунер внезапно заляха Кварт; преградата, която ги задържаше, просто изчезна. Църквата, мисията му в Севиля, Бонафе, всичко избледня като изчезващия водоносец и не остана нищо, освен Макарена: полуусмивката й в мрака на кея на Гуадалкивир, медените проблясъци в очите й, топлината на близостта й. Кармен, тютюноработничката, която навива влажните тютюневи листа върху бедрото си. Макарена, разсъблечена в горещия следобяд, слънчевият й загар на фона на белите чаршафи и слънцето, което прониква на хоризонтални ивици през щорите. Капчици пот в корените на косата й на челото, по тъмния триъгълник, по клепачите.
Все още беше много горещо. Беше почти един сутринта, когато той влезе да си вземе душ. Бавно се съблече и остави дрехите да се свлекат в краката му. Когато го направи, сякаш някакъв непознат се втренчи в него от огледалото на гардероба. Висок, мрачен мъж, който свали обувките, чорапите и ризата си, после се наведе да разкопчае колана си и свали черните си панталони на пода. Когато смъкна гащетата, разкри пениса си, който още беше възбуден от спомена за Макарена. Кварт седеше, загледан в непознатия в огледалото. Той беше строен, имаше плосък стомах и тесни бедра. Гърдите му бяха твърди и добре очертани, както и извивката на мускулите на ръцете и раменете. Като войник, неостаряващ и безсмъртен, освободен от бронята и оръжията си, мълчаливият мъж, който гледаше Кварт, изглеждаше добре. Но Кварт се чудеше какъв е смисълът да изглеждаш добре.
Шумът от течаща вода и осъзнаването на собственото му тяло го върнаха към спомена за една друга жена. Беше в Сараево през август 1992 година, по време на едно кратко и опасно пътуване. За участие в евакуацията на монсиньор Франьо Павелич, хърватски архиепископ, много ценен от папата. Павелич беше заплашван и от босненските мюсюлмани, и от сърбите. Трябваше да им дадат десет хиляди германски марки, за да се съгласят прелатът да отиде в Загреб, без да бъде застрелян на границата, нещо, което се беше случило с помощника му — монсиньор Йешик беше застрелян от снайперист. Кварт пристигна с хеликоптер на ООН, с въоръжен ескорт и парите в куфарче, окачено с верига за китката му. Това беше най-жестокият период на Сараево, артилерийски обстрел, включително и по опашките за хляб, по двадесет-тридесет убити на ден и стотици ранени, струпани в коридорите на болницата, без електричество или лекарства. В гробищата нямаше място и заравяха жертвите на футболните стадиони. Ясмина не беше точно проститутка. Имаше жени, които предлагаха услугите си като преводачки на журналисти и дипломати в хотел „Холидей Ин“ и те често включваха и нещо повече в замяна на консерва или пакет цигари. Окуражена от свещеническото му облекло, Ясмина доближи Кварт и му разказа една от онези широко разпространени в обсадения град истории: за бащата-инвалид, войната, глада. Кварт обеща да й осигури цигари и храна и тя се върна същата вечер, облечена в черно, за да се предпази от снайперистите. За шепа марки Квартт й купи пакет „Марлборо“ и няколко военни дажби. Същата нощ в стаите имаше течаща вода и тя го попита дали може да си вземе душ, захапала юмрука си. Съблече се на светлината на свещта и стоя под водата, докато той я наблюдаваше очарован. Беше руса, с бяла кожа и големи гърди. Докато водата се стичаше по тялото й, тя се обърна и погледна Кварт с усмивка на благодарност и покана. Но той не помръдна, опрял гръб във вратата, само се усмихна. Онзи път не беше въпрос на правила. Просто не можеш да приемеш някои неща в замяна само на храна и цигари. Затова, когато тя се облече, те слязоха в бара на хотела и в светлината на друга свещ, изпиха половин бутилка бренди, докато отвън падаха сръбските бомби. После Ясмина целуна набързо свещеника по устните и потъна в сенките.
Сенки и женски лица. Кварт се почувства по-добре от студената вода, която се стичаше по лицето и тялото му. Той държеше наранената си ръка далеч от водата, отпусната върху плочките на стената. Постоя така известно време, докато кожата му настръхна, после излезе изпод душа и се отръска. Леко попи водата с кърпа и легна на леглото по гръб. Голото му тяло усещаше влажните чаршафи. Сложи наранената си ръка между бедрата и почувства как плътта му нараства и се втвърдява от мисли и спомени. Виждаше един мъж, вървящ между две светлини, самотен рицар-тамплиер на високото плато, под лишеното от бог небе. Затвори очи, изпълнен с безпокойство. Опита да се моли, но едва преодоляваше паузите между думите. Чувстваше огромна самота. И тиха, отчаяна мъка.
Х
In ictu oculi1
Погледни тази къща. Построена е от Светия дух.
Магически бариери я пазят.
Кварт пристигна в църквата късно сутринта, след кратко посещение в архиепископския дворец и друго при заместник-началник Навахо. „Богородица със сълзите“ беше пуста. Единственият признак на живот беше свещта, която гореше пред олтара. Той седна на една пейка и дълго време се взира в скелето до стените, в почернелия таван, в позлатените релефи на олтара, потънали в сянка. Когато отец Оскар излезе от ризницата и видя Кварт, не изглеждаше изненадан. Помощник-свещеникът носеше сива свещеническа риза, джинси и маратонки. Изглеждаше по-възрастен, отколкото при последната им среща. Косата му беше несресана и под очите му имаше тъмни кръгове, които личаха дори през очилата. Лицето му беше сиво, сякаш беше станал много рано или прекарал безсънна нощ.
— Висперас отново е ударил — каза му Кварт и му показа съобщението, изпратено по факса от Рим. Беше пристигнало около един през нощта, по времето когато Кварт се занимаваше с Бонафе в хотелското фоайе. Но агентът на ИВД не разказа за това на отец Оскар. Нито му каза, че екипът на Ареги беше успял отново да прехвърли хакера в паралелен файл, където той беше оставил съобщението си, вярвайки, че се свързва директно със Светия отец. Отец Гарофи беше проследил сигнала на Висперас до телефонната линия на големия магазин „Ел Корте Инглес“ в центъра на Севиля, където хакерът отново беше изчезнал.
— Първо послание на апостол Павел до коринтяните — каза отец Оскар, като върна хартията на Кварт.
— Знаете ли нещо за това?
Младият свещеник сякаш щеше да каже нещо, но вместо това отрицателно поклати глава и седна до Кварт.
