— Все още се движите като слепец — каза той. — Не сте толкова добър, колкото разправяха.
— Кога заминавате? — попита Кварт и сложи съобщението на Висперас в джоба си.
— Утре следобяд.
— Отивате на неприятно място.
— По-лошо от неприятно — каза отец Оскар с тъжна усмивка. — Вали веднъж в годината. Можеха да ме пратят и в пустинята Гоби, — Той погледна към Кварт.
Кварт вдигна ръка.
— Нямам нищо общо с това — каза той.
— Знам. — Оскар Лобато прокара пръсти през косата си и се загледа в свещта пред олтара. — Самият монсиньор Корво си разчиства сметките с мен. Мисли си, че съм го предал. — Той горчиво се изсмя. — Знаете ли, аз бях надежден, млад свещеник с блестящо бъдеще. Затова реши да ме назначи за помощник на дон Приамо. Но вместо да действам като шпионин на архиепископа, аз се присъединих към врага.
— Държавна измяна — каза Кварт.
— Да. А има някои неща, които Църквата не прощава.
Кварт кимна. Можеше да гарантира за това.
— Защо го направихте? — попита той. — Знаел сте по-добре от всички, че това е загубена кауза.
Помощник-свещеникът скръсти крака и подпря стъпалата си на възглавничките за коленичене.
— Мисля, че ви отговорих на този въпрос по време на последния ни разговор. — Очилата му се плъзнаха по носа и това го накара да изглежда още по-уязвим. — Рано или късно ще принудят дон Приамо да напусне енорията и ще настъпи ера и на търговците… Църквата ще бъде унищожена и те ще си поделят имуществото й. — Той смръщи лице, взрян право пред себе си. — Но аз не съм толкова сигурен, че битката е изгубена.
Под купола цареше тишина. Двамата свещеници седяха безмълвно.
— Допреди няколко месеца бях блестящ млад духовник — каза отец Оскар накрая. — Трябваше само да седя в краката на архиепископа и да си държа устата затворена. Но тук намерих достойнството си, като човек и като свещеник. Парадоксално, нали? Трябваше да се науча на достойнство от един стар свещеник с такива неприятни маниери и груба външност; арагонски свещеник, упорит като муле, който отслужва литургията на латински и се занимава с астрономия. — Той се облегна назад и скръсти ръце. — Животът е странен. Съдбата, която ме очаква, някога би ми се сторила трагедия. Сега я виждам различно. Бог може да бъде навсякъде, във всяко ъгълче, защото Той върви с нас. Исус гладувал четиридесет дни в пустинята. Монсиньор Корво не знае, но сега се чувствам като истински свещеник, защото имам за какво да се боря. Като ме пращат в изгнание, те само ме правят по-силен и по-решителен. Единственото, което постигнаха е, че затвърдиха вярата ми.
— Вие ли сте Висперас?
Отец Оскар свали очилата си и ги изтри в ризата. Погледна предпазливо към Кварт.
— Това е най-важното, нали? Църквата, отец Феро, аз — всъщност това не ви интересува. — Той изцъка с език. — Вие си имате задача. — Помощник-свещеникът механично почисти първо едната леща, после другата. — Не е важно кой е Висперас. Съобщението е предупреждение. Или призив към благородство, ако все още го има във фирмата, за която работим с вас. — Той сложи очилата си. — Напомняне, че почтеността и честността все още съществуват.
Кварт направи кисела гримаса.
— На колко години сте? — попита той. — На двадесет и шест? С възрастта ще преодолеете тези глупости.
Отец Оскар повдигна вежди.
— В Рим ли придобихте цинизма си — попита той — или вече си го имахте? Не ставайте глупав. Отец Феро е честен човек.
Кварт поклати глава. Преди час той беше прелистил досието на отец Феро в архиепископския дворец. По време на краткия им разговор в Галерията на прелатите, под портретите на техни светлости Гаспар Борха (1645) и Аугустин Спинола (1640), монсиньор Корво потвърди в общи линии историята. Преди десет години отец Феро бил обект на църковно разследване в епархията Уеска заради незаконна продажба на църковна собственост. Към края на пребиваването му като енорийски свещеник в Силас де Ансо в Пиренеите, изчезнали икона и скулптура на разпнатия Христос. Фигурата на Христос не била нищо особено, но иконата била от началото на XIV век и я приписвали на майстора от Ретаскон. Местният епископ бил много разтревожен, когато установил, че липсва. Енорията била бедна и било възприето енорийският свещеник почти свободно да разполага с повереното му имущество. Отец Феро се измъкнал леко, само със забележка от висшестоящия си.
Това, което Бонафе беше надушил, се потвърди. Кварт почувства, че Корво, необичайно искрен в този случай, сигурно беше много щастлив, че този мрачен момент от живота на отец Феро се превръщаше в обществено достояние. Кварт подозираше, че самият архиепископ, пряко или не, е бил източникът на информация за журналиста. Във всеки случай историята за Силас де Ансо беше вярна. Следващото потвърждение Кварт откри в полицейското управление, където На-вахо се обади на колегата си в Мадрид, главен инспектор Фейхо, шеф на отдела за разследване на кражби на произведения на изкуството. Една икона за олтар от маестро Ретаскон, идентична с изчезналата от Силас де Ансо, била закупена срещу законна разписка от аукционерите „Клеймор“ в Мадрид. Франсиско Монтегрифо, директор на „Клеймор“, добре известен търговец на произведения на изкуството, потвърди, че определена сума била платена на свещеника дон Приамо Феро Ордас. Същинско подаяние в сравнение с тази, за която картината била продадена на търг, но това било въпрос на търсене и предлагане, изтъкнал Монтегрифо пред главен инспектор Фейхо, който предаде информацията на Навахо.
— Колкото до честността на отец Феро — каза Кварт на отец Оскар, — може би не винаги е бил толкова праволинеен.
— Не знам за какво намеквате — каза младият свещеник. — И не ме интересува. Уважавам човека, когото познавам. Потърсете вашия Юда някъде другаде.
— Това ли е последната ви дума? Може би още не е късно.
Отец Оскар се втренчи в него.
— Не е късно? Това да не е намек, че все още може да ме опростят? Стига да сътруднича? — Клатейки глава невярващо, той се изправи. — Странно. Вчера дон Приамо спомена, че е разговарял с вас у херцогинята и че може би сега ще започнете да разбирате. Но няма значение дали разбирате или не. Важното е да убиете пратеника, нали? За вас и шефовете ви няма значение, че има проблем, а че някой е дръзнал да го изкара наяве.
С един последен презрителен поглед той се отправи към ризницата, но изведнъж спря, сякаш се беше сетил за нещо и се полуобърна към Кварт.
— Може би Висперас все пак е сгрешил — каза той и гласът му отекна из кораба. — Може би Светият отец не заслужава да получава съобщенията му.
Сноп слънчеви лъчи бавно се плъзгаше отляво надясно по изтърканите плочи в подножието на олтара. Кварт погледна нагоре към прозореца, през който проникваше светлината — на него беше изобразено свалянето от кръста. Стъклото с торса, главата и краката на Христос липсваше и изглеждаше сякаш свети Йоан и Мария свалят от разпятието само две ръце. Оловото около липсващата фигура на Христос оформяше странен силует, неясно присъствие, което караше страданието и усилията на майката и апостола да изглеждат напразни.
Кварт отиде до олтара и входа към криптата. Спря до желязната порта, зад която стълбите се спускаха в мрака и докосна черепа, издълбан в трегера — както преди, камъкът вледени ръката му. Като се опитваше да потисне смътното безпокойство, предизвикано от тишината в църквата, мрачното стълбище и мириса на плесен, който се носеше от криптата, той си наложи да стои там. „От гръцкото
