Монсиньор Корво с благодарност прие забележката. Тъй като говореха за църкви, той се почувства задължен да коментира в качеството си на духовен глава.
— Болезнен конфликт — каза той, след като дълго търси нужната фраза.
— Но неизбежен — добави Гавира и доби печален вид.
С ъгъла на окото си видя усмивката на Мачука. Спомни си, че старецът знае не само за предложенията, направени от „Картухано“ на Негова светлост, но и за непубликувания доклад, свързан с половин дузина духовници в епархията, които бяха нарушили принципа на безбрачието. Свещениците бяха популярни сред енориашите си и публикуването на подобна информация, със снимки и показания под клетва, щеше да предизвика голям скандал. Корво нямаше нито възможностите, нито властта да се справи с проблема, а един скандал би го принудил да вземе решения, които той, повече от всеки друг, не искаше да вземе. Свещениците бяха добри хора, а в тези смутни времена, когато кандидатите за духовници бяха малко, щеше да е жалко да се вземе прибързано решение. Затова монсиньор Корво с облекчение беше приел компромисното решение на Гавира да откупи доклада, за да предотврати публикуването му. В католическата църква отложеният проблем е решен проблем.
Гавира притеснено се чудеше как Мачука е узнал за този негов ход. Самият той беше организирал операцията, като плати на частни детективи да направят проучването и после използва влиянието си в пресата, за да потули случая за пред епископа — което си беше класически пример на изнудване.
— Негова светлост гарантира неутралитет — каза Мачука, като наблюдаваше отблизо Гавира. — Но преди малко ми каза, че дисциплинарните процедури срещу отец Феро вървят много бавно. Очевидно — той присви очи — свещеникът от Рим не е могъл да открие достатъчно доказателства срещу него.
Корво вдигна ръка. Под маската на пастирското си спокойствие той изглеждаше разтревожен. Въпросът не бил точно в това, каза той с мрачен глас, трениран за амвона. Отец Кварт не бил дошъл в Севиля да действа срещу енорийския свещеник на „Богородица със сълзите“, а по-скоро да изпрати на Рим подробна информация. Прелатът напомни на двамата мъже, че църковни формалности пречат на Севилската архиепископия да предприеме директни действия. Той продължи да описва неприятната ситуация: един свещеник в напреднала възраст, въпрос на дисциплина и т.н. Съгласен беше принципно с Рим, но имаше резерви. Докато говореше, Корво избягваше очите на Гавира и гледаше към Мачука, за да провери дали е уместно да продължава. Лицето на стареца остана непроницаемо, затова Негова светлост продължи да обяснява, че разследването на отец Кварт не върви с желаната експедитивност. Архиепископът бил уведомил висшестоящите инстанции, но в подобен случай не можел да направи нищо повече.
— Искате да кажете — каза намръщен от раздразнение Гавира, — че не очаквате незабавното отстраняване на отец Феро от поста му?
Архиепископът вдигна двете си ръце, сякаш казваше ite, messa est.
— Повече или по-малко. Разбира се, накрая ще стане. Но не за два или три дни. Може би след две седмици. — Той прочисти гърлото си. — Най-много месец. Както казах, въпросът е извън властта ми. Искрено ви съчувствам.
Загледан в картината, Гавира подтисна импулса да му каже нещо грубо. Имаше желание да удари архиепископа. Преброи до десет, загледан в празните очи на Смъртта и успя да се усмихне.
Мачука беше вперил поглед в него.
— Това е доста време, нали? — попита старият банкер.
Корво сметна, че забележката се отнася до него, въпреки че всъщност присвитите очи на Мачука не бяха изпускали лицето на Гавира. Архиепископът изтъкна, че не може нищо да направи без заповед от Рим, нищо, докато отец Феро продължава да отслужва литургията всеки четвъртък. Гавира не успя да скрие гнева си.
— Ваша светлост не трябваше да отнася проблема до Рим — каза той остро. — Трябваше да се погрижите за него под вашата юрисдикция, докато имаше още време.
Архиепископът пребледня. Изправи се.
— Може би — отговори. — Но ние, прелатите, също имаме съвест, господин Гавира. Моля да ме извините… — Той кимна и се отдалечи със стиснати устни.
— Обиди го — каза Мачука, сбръчкал нос.
Гавира беше допуснал още една грешка. Той сви рамене нетърпеливо.
— Достойнството на монсиньора си има цена като всичко друго. Цена, която мога да платя. — Той се поколеба за миг, за да види реакцията на стария банкер. — Която „Картухано“ може да плати.
— Но засега онзи свещеник е все още там — каза злобно Мачука. — Имам предвид стария свещеник. — Той внимателно наблюдаваше Гавира. Младият мъж, който усещаше погледа му, докосна връзката и маншетите си и се огледа. Една красива жена мина край него и той й се усмихна. Като гледаше отдалечаващата се жена, Мачука продължи. — А това означава, че Макарена и тъща ти ще продължат да се борят за църквата. Засега.
Ударът не успя. Гавира си беше възвърнал самообладанието.
— Не се тревожете — каза той. — Аз ще се оправя.
— Надявам се, защото времето ти изтича. Колко дни имаш до събранието? Седмица?
— Вие знаете колко — каза Гавира. — Осем дни.
Мачука кимна бавно.
— Знаеш ли, Панчо, любопитен съм да видя как ще уредиш това. Бордът наистина иска главата ти. — Той лукаво се усмихна. — Но ако я отървеш, моите поздравления.
Мачука отиде да поздрави някакви познати и Гавира остана сам до картината на Леал. Отпуснат дребен човек, с лакирана коса и двойна брадичка, която изглеждаше като продължение на бузите му, застана наблизо. Веднага щом срещна очите на Гавира, той се приближи и каза:
— Името ми е Онорато Бонафе, от списание „Q&S“. — Той протегна ръка. — Може ли да поговорим?
Гавира пренебрегна протегнатата ръка, намръщен, чудейки се кой е пуснал вътре този човек.
— Ще ви отнема само минута.
— Обадете се на секретарката ми — каза студено банкерът и му обърна гръб.
За негова изненада Бонафе го последва. Едновременно раболепен и самодоволен, мъжът хапеше устни и гледаше към Гавира с ъгъла на окото си. Противна личност, каза си Гавира и най-после спря.
— Пиша статия — каза Бонафе — за църквата, от която толкова се интересувате.
— Какво имате предвид?
Бонафе вдигна тлъстата си рка.
— Е — каза той с дразнеща усмивка, — ако сметнем, че банка „Картухано“ е страната, която иска разрушаването на „Богородица със сълзите“, мисля, че един разговор или изявление ще бъде… Нали разбирате?
Гавира остана невъзмутим.
— Не.
Мазно и търпеливо, Бонафе осветли банкера: „Картухано“, църквата и прехвърлянето на земята. Енорийският свещеник, един съмнителен индивид, в конфликт с архиепископа на Севиля и обект на дисциплинарно наказание или нещо гакова. Два нещастни случая, които може би не са такива. Специален пратеник от Рим. Красивата му съпруга или бивша съпруга, дъщеря на херцогиня Ел Нуево Естремо. Тя и този свещеник от Рим…
Той спря, забелязал израза на Гавира. Банкерът, бесен, пристъпи към него.
— Добре, значи разбирате — каза Бонафе. — Казвам ви всичко това, за да получите представа — заглавия на първа страници, корица. Ще публикуваме историята следващата седмица. Затова вашият коментар ще бъде много важен.
Банкерът остана неподвижен и мълчалив. Бонафе леко се усмихна, очаквайки отговор. Накрая Гавира каза:
— Искате да ви кажа всичко за случая?
— Точно така.
Перехил мина наблизо. На Гавира му се стори, че по лицето му се изписа паника при вида на Бонафе и се изкуши да повика Перехил и да го пита дали той е виновен за присъствието на журналиста. Но моментът не беше подходящ за разправии. Всъщност му се искаше да изрита навън този дебел дребосък.
