прекрасното й лице — отсъстващо, променено, егоистична маска, която стенеше, когато силните му ръце я сграбчиха здраво; стенеше, сякаш беше прикована от тялото му; голите й бедра около кръста му. Задъхваща се в горещината, с влага по кожата, устните, извивката на гърдите; топлата шия, брадичката и отново устата, стенеща; разтварянето на бедрата — предизвикателство или убежище. Дълги, напрегнати часове на битка, които минаха за секунда, защото във всеки миг той осъзнаваше, че това, което става, има граница и край. И краят дойде със зората и после кулминация, дълга и яростна, в сивата светлина, която проникваше през прозорците на Каса дел Постига. И изведнъж Кварт се оказа отново сам по пустите улици на Санта Крус, без да знае дали е прокълнат за цяла вечност, или пък спасен.
Той поклати глава, за да отхвърли спомена. Отчаяние беше точната дума. За да не му се предаде, се съсредоточи върху църквата — скелето, фигурата на Девата, полицаите, които оживено разговаряха до трупа на Онорато Бонафе. По-късно, помисли си с усилие на волята. Може би по-късно.
— Не сме говорили тази сутрин.
Грис Марсала го наблюдаваше внимателно и измина един миг, преди Кварт да осъзнае, че отговаря на въпроса му. Чудеше се колко знае тя за онова, което беше станало през последните няколко часа и в църквата, и между него и Макарена.
— Но полицията е била при нея — добави монахинята. — Мисля, че в момента са в Каса дел Постиго.
Свещеникът се намръщи. Навахо не си губеше времето. Сега и Кварт трябваше да побърза. Половин час по-рано в архиепископския дворец, Корво беше категоричен — независимо дали Висперас беше замесен или не, проблемът засягаше само Рим, или — което беше същото — само Лоренцо Кварт и Негова светлост си измиваше ръцете от цялата работа. Това нямаше нищо общо с него като духовен глава на Севиля. Разбира се, Кварт и ИВД можели да разчитат на неговата подкрепа, молитви и т.н.
— Къде е отец Феро?
Без да чака отговора на Грис Марсала, Кварт започна да анализира ситуацията. За момента Навахо го беше изпреварил, но той можеше да го настигне. В Рим нямаше да реагират добре, ако някой свещеник бъде арестуван, преди Кварт да има възможността да ги уведоми. В най-добрия случай самата Църква щеше да поеме инициативата в разследването. Това означаваше да намерят добър адвокат на стария свещеник и да го защитават, докато не се появят доказателства за вина. А ако вината стане явна, да подпомогнат процеса на светското правосъдие. Основното, както обикновено, беше да се запази приличие. Оставаше да се види къде с мястото на съвестта на Кварт, но това можеше да почака по-добри времена.
— Знам колкото вас къде е отец Приамо — каза монахинята, изненадана колко малко внимание обръща той на отговорите й. — Видях го за малко вчера следобед. Всичко изглеждаше нормално.
Всичко изглеждаше нормално и когато Кварт го видя в полунощ, но междувременно Бонафе беше умрял. Кварт погледна тревожно часовника си. Навахо имаше повече средства на разположение. Без резултат от аутопсията и улики, които да следва, Кварт трябваше да действа по интуиция.
— Кой заключва църквата? — попита той.
— Главния вход или този през ризницата? — попита колебливо сестра Марсала.
— Главния вход.
— Винаги аз. По това време на годината работя, докато е светло, до около седем или седем и половина. Така направих и вчера. Оскар или дон Приамо обикновено заключват вратата на ризницата в девет.
Кварт не можеше да се свърже с отец Оскар, затова трябваше да изчака Навахо да му даде информация за помощник-свещеника. Междувременно трябваше незабавно да телефонира в Рим, да отиде в Каса дел Постиго, да държи под око Грис Марсала и на всичко отгоре да открие стария свещеник. Той посочи изповедалнята.
— Видяхте ли вчера тук този човек?
— Сигурна съм, че преди седем и половина не е бил в църквата. Бях тук през цялото време. — Монахинята се замисли за миг. — Трябва да е влязъл по-късно през ризницата.
— Между седем и половина и девет — уточни Кварт.
— Така предполагам.
— Кой е заключил ризницата? Отец Оскар?
— Не мисля. Следобед Оскар дойде да се сбогуваме. Автобусът му тръгваше в девет, така че не той е заключил ризницата. Трябва да е бил отец Феро. Но не знам кога.
— Трябва да е видял Бонафе в изповедалнята.
— Възможно е да не го е видял. Тази сутрин и аз не го забелязах отначало. Може би дон Приамо не е влязъл в църквата, а само е заключил вратата от коридора, който води към жилището му.
Кварт се опита да свърже нещата. Това беше доста неубедително алиби, но единственото за момента: ако аутопсията докажеше, че Бонафе е умрял между седем и половина и девет, се откриваха повече възможности, като се има предвид, че енорийският свещеник би могъл да заключи, без да поглежда в църквата. Но ако часът на смъртта беше по-късен, въпросът за заключената врата усложняваше нещата. Особено след като изчезването на отец Феро го правеше заподозрян.
— Къде ще бъдете? — промърмори Грис Марсала. Поради объркването и тревогата, американският й акцент се долавяше по-силно.
Кварт вдигна безпомощно двете си ръце, без да знае какво да каже, замислен за друго. Умът му работеше като часовник, който се движеше напред и назад, установявайки времената и алибитата. Дванадесет до четиринадесет часа, беше казал Навахо. Теоретично имаше много неизвестни величини — непознати хора, които можеше да са замесени; но в този район списъкът на заподозрените не беше дълъг, нито труден за определяне. Всеки от тях можеше да бъде включен, дори отец Оскар — можеше да е убил Бонафе, преди да замине.
Отец Феро също би имал достатъчно време да убие журналиста, да заключи ризницата и да отиде в гълъбарника, където се срещна с Кварт в единадесет, преди да изчезне. Пък и както Навахо беше отбелязал с полицейската си логика, изчезването на отец Феро го слагаше начело на списъка. Но Грис Марсала също трябваше да се има предвид — с обичая й да се движи като котка из църквата, чийто главен вход е бил заключен, а ризницата — отворена до девет. Нямаше и кой да подкрепи показанията й. Колкото до Макарена Брунер, когато Кварт пристигна за вечеря в девет, тя беше в къщата с майка си. Но предишният час и половина също я поставяха в списъка на заподозрените. Освен всичко друго, тя се безпокоеше, че Бонафе може да се опита да я изнуди.
Господи! Ядосан на себе си, Кварт се опита отново да се концентрира. Образът на Макарена разпиляваше мислите му, заплиташе логическите нишки, които свързваха църквата, трупа и действащите лица. В този момент той би дал всичко, за да бъде умът му спокоен.
Следователят беше пристигнал. Полицаите се събраха около изповедалнята, готови да изнесат тялото. Навахо тихичко разговаряше с магистрата, като от време на време хвърляше поглед към Кварт и Грис Марсала.
— Може да се наложи да отговаряте на още въпроси — каза Кварт на монахинята. — Отсега нататък бих предпочел да го правите в присъствието на адвокат. Докато не открием отец Феро и отец Оскар, трябва да бъдем предпазливи. Съгласна ли сте?
— Да.
Кварт написа едно име на картичка и й я подаде.
— На този човек можете напълно да се доверите. Специалист е по църковно и криминално право. Казва се Арсе и е работил за нас и преди. Телефонирах му от двореца на архиепископа и той ще пристигне от Мадрид по обяд. Кажете му какво знаете и следвайте указанията му до най-малка подробност.
Грис Марсала се втренчи в името на картичката.
— Едва ли сте извикали тук подобен адвокат само заради мен — каза тя, като изглеждаше по-скоро тъжна, отколкото уплашена. Сякаш църквата вече беше се срутила пред очите й.
— Не, разбира се — опита се да я окуражи с усмивка Кварт — За всички нас. Проблемът е много деликатен, щом е намесено светското правосъдие. Добре е да получим съвети от специалист.
Монахинята внимателно сгъна картичката и я сложи в задния джоб на джинсите си.
— Къде е дон Приамо? — попита отново тя, а сините й очи го гледаха с укор, сякаш той беше виновен за изчезването на свещеника.
— Нямам представа — каза тихо Кварт.
