десния и се върна обратно. Неспособен да си поеме въздух, той се обърна към дон Ибраим и Ел Потро с див поглед.
— Извинете — каза им с приглушен глас и хукна към вратата.
Това беше най-неприятният обяд в живота му. Гавира едва докосна сепията с бакла и сьомгата на грил. С мъка стигна до десерта усмихнат и без да скача през пет минути, за да се обади на секретарката си, която отчаяно издирваше Перехил. На няколко пъти загуби нишката на мисълта си насред изречението и членовете на борда на „Картухано“ го изчакваха да довърши обяснението си. Само с неимоверно усилие на волята успя да излезе с чест от изпитанието. Трябваше му време да помисли, да изработи планове и разрешения на проблемите, възникнали от отсъствието на телохранителя му, но време нямаше. Тази среща беше решаваща за бъдещето му и той не можеше да пренебрегне гостите си. Трябваше да се бие на два фронта, като Наполеон срещу британската и пруската армия при Ватерло. Той се усмихваше, отпиваше от червеното вино, излагаше гледната си точка и палеше цигари, докато умът му трескаво работеше. Членовете на борда постепенно минаваха на негова страна, но той все повече се тревожеше от липсата на новини от Перехил. Помощникът му сигурно имаше нещо общо с изчезването на свещеника и може би беше замесен в смъртта на Бонафе. Тази мисъл накара Гавира да се облее в студена пот, но все пак успя да се овладее. Един по-слаб човек вероятно би заронил сълзи над покривката.
Оберкелнерът се зададе между масите и от лицето му беше ясно, че идва със съобщение за Гавира. Като подтисна импулса да скочи от стола си, банкерът довърши изречението, угаси цигарата си, отпи глътка вода, избърса устата си със салфетка и едва тогава се изправи и каза с усмивка на гостите си: „Бихте ли ме извинили за момент?“
Отиде до фоайето с ръце в джобовете, за да не си личи, че треперят. Стомахът му се сви, когато забеляза Перехил, с разрешена коса и ужасяваща вратовръзка.
— Имам добри новини — каза телохранителят.
Бяха сами. Гавира го избута в мъжката тоалетна и заключи вратата зад тях, когато се увери, че вътре няма никой.
— Къде беше? — попита той.
— Да предотвратя литургията утре — каза Перехил със самодоволна усмивка.
На Гавира му се искаше да го убие тук и веднага с голи ръце.
— Какво си направил, негоднико?
Усмивката на Перехил угасна и той примигна.
— Какво мислиш? — заекна той. — Направих каквото ми каза. Неутрализирах свещеника.
— Свещеника?
В неоновата светлина плешивата глава на Перехил блестеше под редките кичури коса.
— Да — каза той. — Моите приятели го извадиха от употреба, но се грижат добре за него. Ще го пуснат в петък и това е всичко.
— Ами другият?
— Кой друг?
— Бонафе. Журналистът.
— А, този. — Перехил се изчерви и явно се смути. — Мога да ти обясня. Историята е сложна, но ще ти обясня всичко, кълна се.
Гавира почувства, че го залива вълна от паника. Ако помощникът му бе замесен в смъртта на Онорато Бонафе, проблемите на банкера едва сега започваха. Той крачеше из мъжката тоалетна и се опитваше да разсъждава. Но белите плочки сякаш бяха изпразнили ума му. Обърна се към Перехил и каза:
— Дано историята ти да си заслужава. Полицаите търсят свещеника.
Странно, Перехил не изглеждаше особено изненадан. Дори му се стори облекчен.
— Те са бързи — каза той, — но не се тревожи.
Гавира не можеше да повярва на ушите си.
— Да не се тревожа?
— Не. Ще ти струва само пет-шест милиона повече.
Гавира бутна телохранителя си към мивката. Не знаеше дали да го удари в лицето или да му зададе друг въпрос. Като се овладя с мъка, той попита:
— Сериозно ли говориш, Перехил?
— Няма за какво да се тревожиш.
— Шегуваш се, нали?
— Не бих се шегувал с теб, шефе. Никога.
Гавира затвори очи.
— Идваш и ми казваш, че си отвлякъл свещеник, който е издирван за убийство и искаш да не се тревожа?
— Какво искаш да кажеш с това „издирван за убийство“? — попита Перехил, снишил глас.
— Точно това, което казах.
Телохранителят се огледа и провери дали вратата е заключена. После попита:
— Какво убийство?
— В църквата е извършено убийство и твоят проклет свещеник е главният заподозрян.
Перехил се изсмя кратко и отчаяно.
— Не се шегувай така, шефе.
Гавира го доближи така плътно, че Перехил почти седна в мивката.
— Погледни ме. Приличам ли на човек, който се шегува?
Сега Перехил беше бял като плочките.
— Убийство ли? — попита той.
— Точно така. И те мислят, че проклетият свещеник го е извършил.
— Преди или след като го отвлякохме?
— Откъде, по дяволите, да знам? Вероятно преди.
Перехил преглътна с мъка.
— Нещо не разбрах, шефе. Кой е бил убит?
Гавира остави Перехил да повръща в тоалетната. Сбогува се с членовете на борда и се качи в мерцедеса си. Каза на шофьора да включи климатика и да тръгва, и си наля питие. С клетъчния телефон в ръка той се опита да мисли. Беше сигурен, че помощникът му е казал истината. Сега, когато първоначалната паника беше преминала, виждаше новите проблеми. Не знаеше дали това е поредица от съвпадения или хората на Перехил наистина са отвлекли свещеника, малко след като е очистил журналиста. Фактът, че според полицията смъртта е настъпила рано вечерта и че свещеникът не е бил отвлечен — според Макарена и свещеника от Рим — преди полунощ, оставяше отец Феро без алиби. Това не променяше нищо. Виновен или не, той беше заподозрян и полицията го търсеше. Оттук нататък да го задържат беше рисковано. Гавира беше сигурен, че свещеникът можеше да бъде освободен, без това да провали собствените му планове. Всъщност, това много добре го устройваше. Отец Феро щеше да бъде твърде ангажиран със следствието. Ако хората на Гавира го пуснеха тази вечер, беше сигурно, че на другия ден в „Богородица със сълзите“ нямаше да има литургия. Номерът беше как да се върне свещеникът в обществото незабелязано, без скандал. Дали след това той щеше да се предаде или да избяга, не интересуваше Гавира. По един или друг начин Приамо Феро щеше да бъде извън играта за известно време. Едно анонимно обаждане можеше да помогне за това. Архиепскопът на Севиля нямаше да бърза да му намери заместник. Колкото до дон Октавио, на него му беше все едно.
Трябваше да се обмисли проблемът с Макарена, но Гавира можеше да спечели от новото положение на нещата.
Щеше да бъде прекрасно, ако успее да я убеди, че е освободил свещеника заради нея, че Перехил се е
