върху дон Ибраим и го удари толкова силно с лакът в лицето, че му се привидяха звезди. Негодникът не подаваше и другата си буза. С разкървавен нос, дон Ибраим изпълзя настрани, като влачеше корема си. Беше ужасно горещо и той едва дишаше. Ел Потро за момент се появи на входа, все още замахващ наляво и надясно в някакъв свой измислен свят. Още удари и ругатни се понесоха от различни посоки и нещо се счупи със звук на сцепено дърво. Обувка с висок ток стъпи върху ръката на дон Ибраим, а после едно тяло падна върху него. Той веднага позна роклята с волани и аромата на „Мадерас де Ориенте“.
— Вратата, Ниня! Тичай към вратата!
Той се изправи на крака, замахна към някого, който му препречваше пътя и не го улучи, грабна Ла Ниня за ръката и я извлече на палубата. Ел Потро беше вече там и подскачаше около руля. Дон Ибраим, с разтуптяно сърце, изтощен, убеден, че всеки момент ще получи инфаркт, го хвана за ръката и стиснал Ла Ниня с другата, ги задърпа към стълбата и сушата. Там, като ги буташе пред себе си, успя да ги изкара от кея. Ла Ниня плачеше. Зад нея, свел глава и сумтейки през нос, Ел Потро дел Мантелете продължаваше битката си със сенките — вляво и вдясно.
Изкараха отец Феро на палубата и седнаха там, като се наслаждаваха на хладния вечерен въздух след схватката. С помощта на фенерчето, което намериха, Кварт видя издутата буза и почти затвореното дясно око на Гавира, мръсното лице на Макарена с драскотина на челото и раздърпаната фигура на стария свещеник с накриво закопчано расо и двудневна четина, покриваща белязаното му лице. Самият Кварт не беше в много по-добро състояние — мъжът, който приличаше на боксьор, му беше нанесъл един добър удар, точно преди да угасне лампата, затова сега челюстта му беше схваната, а ушите бучаха. Опипа с език един зъб и му се стори, че е разклатен. Мили боже!
Картината беше странна — палубата на „Хубавица“, затрупана със счупени столове, светлините на Аренал над парапета, осветената Златна кула над акациите по реката. И Гавира, Макарена и той в полукръг около отец Феро, който не беше казал и дума. Старият свещеник се взираше в черната река, сякаш се намираше някъде много далеч.
Гавира пръв проговори. Спокоен и точен, той наметна сакото си. Без да отрича, че е отговорен, каза, че Перехил не е разбрал инструкциите му. Затова сега беше тук, за да се опита да поправи нещата, ако може. Беше готов да предложи на стария свещеник компенсация, която включваше разкъсването на Перехил на парченца, когато го пипне; но даде ясно да се разбере, че това не променя отношението му към църквата. Двете неща били напълно различни. Той млъкна, за да опипа подутата си буза и запали цигара.
— Това значи — добави той след минута размисъл, — че аз повече не участвам. — И това беше всичко, което каза.
После заговори Макарена, която разказа на стария свещеник подробно за всичко, което се беше случило след изчезването му. Отец Феро слушаше без никаква проява на чувства, дори когато тя му каза, че Онорато Бонафе е мъртъв и полицията подозира именно него в убийството. Това беше работа за Кварт. Отец Феро се обърна към него и зачака.
— Проблемът е — каза агентът на ИВД, — че нямате алиби.
На светлината на фенерчето очите на стария свещеник изглеждаха хлътнали и неразгадаеми.
— Защо трябва да имам алиби? — попита той.
— Времето на убийството — каза Кварт и се приведе, опрял лакти на коленете си — е между седем или седем и половина вечерта и девет. Зависи по кое време сте затворили църквата. Ако имате свидетели какво сте правили по това време, ще бъде чудесно. — Докато чакаше стария свещеник да отговори, той забеляза колко сурово е лицето му.
— Няма свидетели — каза отец Феро.
Изглежда не се притесняваше. Кварт и Гавира си размениха погледи. Банкерът остана мълчалив. Кварт въздъхна.
— Това усложнява нещата — каза той. — Макарена и аз можем да свидетелстваме, че пристигнахте в Каса дел Постиго малко след единадесет и че в държанието ви нямаше нищо подозрително. Грис Марсала може да потвърди, че всичко е било нормално до седем и половина. Предполагам, че първото, което полицията ще ви попита, е, как не сте видели Бонафе в изповедалнята. Но вие не сте влязъл в църквата, нали? Това е най-логичното обяснение. Имаме адвокат за вас и ви уверявам, че той ще поиска да потвърдите това.
— Защо?
Кварт го погледна раздразнено.
— Как да ви кажа? Защото това е най-достоверното обяснение. Ще бъде по-трудно да се докаже невинността ви, ако им кажете, че сте заключил църквата, знаейки, че в нея има мъртвец.
Отец Феро остана невъзмутим, все едно нямаше нищо общо с това. Кварт продължи да говори, като му напомни, че отдавна са минали времената, когато властите приемат думата на свещеника като Евангелието. Особено когато в неговата църква има труп. Но старецът не му обърна внимание, а просто гледаше ту към Макарена, ту към тъмната река.
— Кажете ми, какво е най-удобно за Рим? — попита отец Феро най-накрая.
Това беше последното, което Кварт очакваше да чуе. Обзе го нетърпение.
— Забравете за Рим. Не сте толкова важен. При всички случаи ще има скандал. Представете си свещеник, обвинен в убийство, при това в собствената му църква.
Отец Феро почеса брадичката си. Изглеждаше почти като човек, който се забавлява.
— Добре — каза той най-накрая. — Случилото се е удобно за всички. Вие се отървавате от църквата — каза той на Гавира, — а вие и Рим — на Кварт — от мен.
Макарена се изправи.
— Моля ви, не говорете така, дон Приамо — каза тя. — Има хора, които се нуждаят от тази църква и от вас. Аз имам нужда от вас. Херцогинята — също. — Тя погледна яростно съпруга си. — А утре е четвъртък.
За момент лицето на отец Феро се смекчи.
— Знам — отвърна той, — но нещата вече са извън моите ръце. Кажете ми нещо, отец Кварт. Вярвате ли, че съм невинен?
— Аз вярвам — каза Макарена, почти умолително.
Но очите на стария свещеник бяха приковани върху Кварт.
— Не знам — отговори му Кварт. — Наистина не знам. Но това няма значение. И вие сте свещеник като мен. Мой дълг е да ви помогна, доколкото мога.
Отец Феро изгледа странно Кварт — така, както никога досега не беше го гледал. Този път в очите му нямаше суровост, а нещо, което напомняше на благодарност. Брадичката му потрепери, но после той примигна, стисна зъби и изразът му отново стана враждебен.
— Не можете да ми помогнете — каза той. — Никой не може. Не ми трябват алибита или доказателства, защото когато заключих вратата на вестиария, онзи човек лежеше мъртъв в изповедалнята.
Кварт затвори очи. Това не оставяше никакъв изход.
— Откъде сте сигурен? — попита той, страхувайки се от отговора, който предполагаше, че ще получи.
— Защото аз го убих.
Макарена рязко се извърна и извика. Гавира запали друга цигара. Отец Феро се изправи и непохватно започна да закопчава отново расото си.
— По-добре е да ме предадете на полицията веднага — каза той на Кварт.
Луната се плъзгаше по Гуадалкивир, за да се слее с отражението на Златната кула в далечината. Седнал на брега, с крака провиснали над водата, дон Ибраим притискаше носна кърпичка до кървящия си нос. Ризата му се беше разпасала и разкриваше тлъстия му корем, покрит с петна от кафе и масло от лодката. До него, сякаш реферът беше преброил до десет и нищо вече нямаше значение, Ел Потро лежеше
