противник, направил успешен ход на шахматната дъска — това изразяваше езикът на тялото й. Уил откри, че я харесва, защото беше смела и защото му приличаше на една по-сложна, по-богата и по-задълбочена Лира. Не можеше да не я харесва.
Той пое ръката й. Беше твърда, хладна и нежна. Госпожа Колтър се обърна към демона си, който през цялото време беше седял зад нея, и двамата размениха поглед, чието значение Уил не можа да разтълкува.
После отново насочи очи към него и се усмихна.
— Довиждане. Довиждане, Уил.
Момчето излезе от пещерата, без да се обърне назад, макар да усещаше погледа й. Ама не се виждаше никъде. Уил си тръгна по пътя, по който беше дошъл, и вървя по пътеката, докато до ушите му достигна шумът на водопада.
— Лъже! — заяви той половин час по-късно на Йорек. — Лъже, и още как! И ще продължи да лъже, дори и да знае, че така само влошава нещата, защото прекалено много обича лъжата и не може да спре.
— Какъв е планът ти? — попита мечокът, който се приличаше на слънце, легнал върху малка преспа сняг между скалите.
Уил крачеше напред-назад и се чудеше дали да не използва номера, с който си беше послужил в Хедингтън — с помощта на ножа да премине в друг свят, после да отиде на място, откъдето ще може да излезе право при Лира, да отвори прозорец и да я измъкне, след което отново да затвори прозореца. Беше толкова очевидно — тогава защо се колебаеше?
Балтамос можеше да отговори на този въпрос. Възвърнал ангелския си облик и проблясващ като омара на слънчевата светлина, той се обади:
— Глупаво беше да ходиш при нея. Сега единственото, което искаш, е да я видиш още веднъж.
Йорек изръмжа ниско и гърлено. В първия миг Уил си помисли, че това е предупреждение към Балтамос, но после осъзна, че е израз на съгласие. Досега двамата с ангела почти не се забелязваха — толкова различно беше съществуването им. Ала тук между тях цареше пълно единодушие, това беше ясно.
Уил се намръщи, но трябваше да признае, че имат право. Беше запленен от госпожа Колтър. Мислите му постоянно се връщаха към нея. Когато си мислеше за Лира, не можеше да не се запита колко ли ще прилича на майка си, когато порасне. Когато се сещаше за Църквата, всеки път се чудеше колко ли кардинали и свещеници е омагьосала тази жена. Когато мислеше за баща си, всеки път се питаше какво би изпитал той към нея — отвращение или възхищение. А когато си спомнеше за майка си…
Сърцето му се сви. Той се отдалечи от мечока и застана на една скала, от която се виждаше цялата долина. В чистия студен въздух се чуваше звън на секира, дрънчене на хлопка, шум на разлюлени клони. И най-малките пукнатини в снагата на планината се виждаха ясно, отчетливо се очертаваха и силуетите на кръжащите в небето лешояди.
Нямаше никакво съмнение. Балтамос беше прав — тази жена го беше омагьосала. Беше приятно и вълнуващо да си спомня за нейните красиви очи, за нежния й глас, за начина, по който ръцете й се вдигаха, за да приберат лъскавата коса…
С усилие се откъсна от тези мисли и в същия миг чу друг звук — далечен тътен. Обърна се нататък, за да определи откъде точно идва звукът. Грохотът идеше от север, откъдето бяха дошли и те с Йорек.
— Цепелини — прогърмя гласът на мечока.
Уил се стресна — не беше чул приближаването му. Йорек се изправи на задните си крака, два пъти по- висок от него, и се загледа в далечината.
— Колко са?
— Осем — отвърна мечокът и тогава и Уил ги видя — осем миниатюрни точици, подредени на една линия.
— Колко ли време ще им трябва да стигнат дотук?
— Малко след залез ще са тук.
— Значи няма да имаме много време, за да се възползваме от тъмнината. Жалко.
— Какво мислиш да правиш?
— Ще отворя прозорец и ще измъкна Лира през него в друг свят, после ще го затворя, преди майка й да ни е усетила. Онова момиче има билки, с които можем да я събудим, но не може да обясни какво точно се прави с тях, затова ще трябва да дойде с нас в пещерата. Никак не ми се иска да я излагаме на опасност. Ти също ще трябва да дойдеш и да отвлечеш по някакъв начин вниманието на госпожа Колтър.
Мечокът изръмжа и затвори очи. Уил се огледа за ангела и видя силуета му в ситните капчици на мъглата.
— Балтамос! — повика го той. — Връщам се в гората, ще търся удобно място за прозореца. Искам да ме пазиш и да ми кажеш, ако я видиш да идва — нея или демона й.
Балтамос кимна и вдигна крила да ги изтръска от влагата, после се издигна и полетя в студения чист въздух над долината, докато Уил търсеше свят, в който Лира щеше да е на сигурно място.
Сред скърцащите, бучащи рейки на челния цепелин водните кончета вече се излюпваха. Лейди Салмакия се наведе над пропукващия се пашкул на електриковосиньото конче, освободи влажните прозрачни криле и застана така, че лицето й да е първото, което ще се отпечата във фасетъчните очи, зашепна нежни думи на блестящото създание и отново и отново заповтаря името му, за да свикне то с него.
Само след няколко минути и кавалерът Тиалис щеше да направи същото. Но засега той седеше пред магнитния резонатор и вниманието му беше изцяло приковано върху уреда. Тиалис предаде:
До лорд Роке
На три, часа път сме от предполагаемото местоположение на долината. Съдът на Консисторията възнамерява да прати в пещерата отряд веднага след кацането.
Той ще бъде разделен на две части. Първата ще си проправи път до пещерата и ще убие детето, а главата му ще бъде доказателство, че задачата е изпълнена. Те ще се опитат да заловят и жената, но ако това се окаже невъзможно, ще убият и нея.
Втората част има заповед да залови момчето живо.
Останалите сили трябва да се заемат с гироптерите на крал Огунве. По техни пресмятания ескадрилата ще пристигне малко след цепелините. Съгласно вашите заповеди аз и лейди Салмакия след малко ще напуснем цепелина и ще полетим право към пещерата, за да се опитаме да защитим момичето и да задържим войниците, докато пристигне подкреплението.
Чакаме отговор.
Отговорът дойде дочти незабавно.
До кавалера Тиалис
Вследствие на вашия доклад има промяна в плана.
За да попречите на врага да убие детето, което би бил най-лошият възможен развой, вие и лейди Салмакия трябва да се споразумеете с момчето. Докато ножът е у него, силата е на негова страна, затова ако реши да отвори друг свят и да отведе момичето там, позволете му да го направи и го последвайте. Останете с тях каквото и да се случи.
Кавалерът Тиалис отговори:
До лорд Роке
Получих и разбрах заповедта ви. Тръгваме веднага.
Малкият шпионин затвори резонатора и бързо събра екипировката си.
— Тиалис — чу се шепот от тъмното, — излюпва се. Трябва да дойдеш веднага.
Той се втурна към подпорката, където кончето му идваше на бял свят, и нежно го освободи от
