ординарец и поглеждаше притеснено към пленницата. Когато лорд Азриел му подаде листа, той с облекчение отдаде чест и побърза да излезе, а демонът му териер го следваше по петите с подвита опашка.
Лорд Азриел се обърна към госпожа Колтър.
— Лира? Честно казано, изобщо не ме е грижа — тихо и дрезгаво изрече той. — Вироглавото хлапе трябваше да стои където му кажат и да прави каквото му кажат. Не мога да губя повече време и сили за нея. Щом отказва да й помогна, да се оправя сама.
— Не говориш сериозно, Азриел, иначе нямаше…
— Напълно сериозно говоря. Шумът, който се вдигна около нея, е съвсем неоправдан. Какво толкова представлява тя? Обикновено английско момиче, при това не особено умно…
— Не е вярно! — извика госпожа Колтър.
— Добре де, да речем, че е умна, но съвсем не е блестяща. Освен това е невъздържана, нечестна, алчна…
— Смела, великодушна и любяща!
— Съвсем обикновено дете, което с нищо не се откроява.
— Обикновено дете? Лира? Тя е изключителна! Помисли си за онова, което успя да направи! Ти можеш да не я харесваш, Азриел, но не смей да подценяваш собствената си дъщеря! А с мен тя беше в безопасност…
— Права си — съгласи се той и се изправи. — Наистина е изключителна. Да успее да те укроти и да ти влезе под кожата — това не може да се види всеки ден. Тя ти е източила отровата, Мариса. Изтръгнала ти е зъбите. Цялата ти злоба се е изпарила и се е превърнала в сантиментална добродетелност. Кой би повярвал! Безжалостната фанатичка, мъчителката на деца, изобретателната на ужасни машини, които разполовяват малките нещастници, за да можете да търсите в жалките останки доказателства за греха — и изведнъж се появява някакво хлевоусто хлапе с мръсни нокти и ти започваш да кудкудякаш и да го браниш като квачка. Признавам, сигурно има някаква дарба, която не съм забелязал. Но ако се състои единствено в превръщането ти във всеотдайна майка, значи е твърде нищожна и жалка дарба. А сега не е зле да млъкнеш. Повиках командирите си на спешно съвещание и ако не се овладееш, ще наредя да ти запушат устата.
Госпожа Колтър приличаше на дъщеря си повече, отколкото допускаше, и вместо отговор плю в лицето на лорд Азриел. Той спокойно се избърса и заяви:
— Ако ти запуша устата, ще си спестя и това държание.
— О, да, човек, който се перчи пред подчинените си с вързани за стола пленници, се държи много достойно! Развържи ме или ще те принудя наистина да ми запушиш устата!
— Както желаеш — сви рамене той и извади от чекмеджето копринен шал.
Но преди да посегне, тя разтърси глава.
— Не, не! Азриел, умолявам те, не ме унижавай! От очите й рукнаха сълзи на безсилна ярост.
— Добре, ще те развържа, но него ще го оставя окован — кимна той към демона и пусна шала в чекмеджето, после разряза въжетата й със сгъваем нож.
Госпожа Колтър разтърка китките си, изправи се, протегна се и едва тогава забеляза в какво състояние са дрехите и косата й. Имаше блед и измъчен вид — остатъците от отровата на жилоногите все още действаха и й причиняваха непоносима болка, но тя нямаше намерение да се издава пред него.
— Можеш да се измиеш там. — Лорд Азриел посочи към малката стая кажи-речи с размерите на килер.
Тя вдигна от земята демона си, който изгледа злобно лорд Азриел през рамото й, и тръгна да се приведе в приличен вид.
Влезе ординарецът и обяви:
— Негово величество крал Огунве и лорд Роке.
Влязоха африканският генерал и жилоногият шпионин — крал Огунве в стегната униформа, с рана на слепоочието, току-що превързана с чиста превръзка, а лорд Роке — възседнал синия си сокол.
Лорд Азриел ги посрещна сърдечно и им предложи вино. Птицата изчака ездачът й да слезе и кацна на подпорката си до вратата. В този миг ординарецът съобщи за пристигането на третия командир — ангел на име Ксафания. Тя беше от далеч по-висок ранг от Барух и Балтамос и светеше с трепкаща, разсеяна светлина, която сякаш идеше някъде отвън.
Появи се госпожа Колтър, сресана и спретната, и тримата командири й се поклониха. Дори и да се изненада от вида им, тя с нищо не го показа, а наклони глава и седна кротко на един стол, прегърнала окованата маймунка.
Лорд Азриел премина направо на въпроса:
— Кажете ми какво се случи, крал Огунве.
Африканецът, огромен и силен, заговори с плътен глас:
— Убихме седемнайсет швейцарски гвардейци и унищожихме два цепелина. Изгубихме петима мъже и един гироптер. Момичето и момчето избягаха. Пленихме госпожа Колтър, въпреки храбрата й съпротива, и я доведохме тук. Надявам се да не сме й причинили неудобство.
— Вашето отношение беше безупречно, господине — рече тя, като едва забележимо наблегна на вашето.
— Другите гироптери невредими ли са? Има ли ранени? — попита лорд Азриел.
— Има щети и ранени, но нищо сериозно.
— Чудесно. Благодаря, ваше величество. Добре сте се справили. Лорд Роке, вие какво научихте?
— Моите шпиони са с двете деца в друг свят — отвърна жилоногият. — И двамата са живи и здрави, въпреки че момичето е спало дни наред под въздействието на упойващи вещества. Момчето за известно време е изгубило ножа си по време на събитията около пещерата — по-точно, кинжалът е бил счупен. Но сега отново е цял благодарение на едно същество от севера на вашия свят, милорд — една гигантска мечка, владееща до съвършенство ковашкото изкуство. Щом ножът бил поправен, момчето отворило тунел към друг свят и сега са там. Моите шпиони, естествено, са с тях, но има проблем — докато ножът е у момчето, нищо не може да го принуди да им се подчини. Дори и да го убият, докато спи, ножът без него е безполезен. Засега лейди Салмакия и кавалерът Тиалис ще ги следват, където и да отидат, та поне да не губим следите им. Те изглежда са намислили нещо — във всеки случай, отказват категорично да дойдат тук. Моите хора ще са плътно с тях.
— Дали в онзи друг свят ще са на сигурно място? — попита лорд Азриел.
— Излезли са на някакъв бряг с палмова гора. Наоколо нямало никакви следи от живот. В момента момчето и момичето спят говорих с кавалера Тиалис преди не повече от пет минути.
— Благодаря — кимна лорд Азриел. — Щом двамата ви шпиони са с децата, значи вече нямаме съгледвачи в Магистратурата. Ще трябва да разчитаме на алетиометъра. Поне…
В този миг госпожа Колтър ненадейно заговори:
— Не знам как е в другите звена, но Съдът на Консисторията разчита на тълкувателя Фра Павел Рашек. Той е надежден, но бавен. Поне още няколко часа няма да разберат къде е Лира.
— Благодаря, Мариса — каза лорд Азриел. — А имаш ли някаква представа какво мислят да правят Лира и онова момче?
— Никаква — поклати глава тя. — Говорих с момчето. Изглежда ми много упорито дете, при това свикнало да пази тайна. Не мога дори да предположа какво смята да прави. Колкото до Лира, тя е съвсем неразгадаема.
— Милорд — намеси се крал Огунве, — мога ли да знам дали дамата вече е член на съвета ни? Ако е така, какви са функциите й, ако ли не — редно ли е да се намира тук?
— Тя е наша пленница и моя гостенка, а също и важен агент на Църквата, което означава, че може да ни даде полезна информация.
— А ще го направи ли доброволно, или ще се наложи да я изтезаваме? — попита лорд Роке, без да сваля поглед от лицето й.
Госпожа Колтър се изсмя.
— Не мислех, че пълководците на лорд Азриел могат да бъдат толкова наивни, та да очакват да изтръгнат истината с мъчения!
