наоколо, и лорд Роке трябваше да изчезне от полезрението му.
— Отче Председател — обади се брат Луис, — аз, разбира се, ще направя онова, което ми нареждате, но мога ли да попитам за какво ви е косата на детето?
— Не, братко Луис, защото това ще те разстрои. Остави тези неща на нас. А сега върви!
Младежът взе медальона и излезе, преглъщайки яда си. Лорд Роке си помисли да тръгне с него и да събуди жената в момента, в който свещеникът се опитва да окачи верижката на шията й, но по-важно беше да разбере какви са намеренията на тези хора.
Когато вратата се затвори, жилоногият се върна обратно в сянката и се заслуша.
— Как разбрахте, че е там? — попита ученият.
— Всеки път, когато споменеше детето, тя опипваше медальона — отвърна Председателят. — Е, след колко време ще сте готови?
— Въпрос на часове — увери го доктор Купър.
— А косата? Какво ще правите с нея?
— Ще я поставим в резониращата камера. И тъй като всеки индивид е уникален, а подреждането на гениите частици е неповторимо… Как да ви кажа, след като информацията бъде анализирана, тя се кодира в серия от анбарни импулси и се препраща на прицелното устройство, а то от своя страна засича местонахождението на първоизточника където и да се намира той. При този процес всъщност се използва еретичната хипотеза на Барнард-Стоукс, идеята за множественост на световете…
— Не се притеснявайте, докторе. Фра Павел ми каза, че детето било в друг свят. Продължавайте, моля ви. И действието на бомбата се направлява с помощта на косата, така ли?
— Да, така е. Силата й се насочва към косата, от която е отрязан този кичур.
— И когато избухне, детето ще бъде унищожено, независимо къде се намира?
Ученият пое дълбоко дъх, накрая промърмори неохотно:
— Да. — После преглътна и продължи: — Енергията, която ни е нужна, е огромна. Анбарна енергия. Както при атомната бомба е нужно високоексплозивно вещество, което да предизвика верижната реакция в урана, така и това устройство има нужда от колосален заряд, който да освободи далеч по-огромната енергия на процеса на разединяване. Чудех се дали…
— Няма никакво значение къде се извършва детонацията, нали така казахте?
— Да. Точно в това е смисълът. Всяко място ни устройва.
— И всичко е напълно готово?
— Да, след като вече имаме косата. Но енергията…
— Погрижил съм се за това. Водно-анбарната централа при Сен-Жан-лез-0 ще работи за нас. Енергията, която се произвежда там, е напълно достатъчна, нали?
— Да — кимна ученият.
— Тогава можем да започваме. Вървете и проверете апаратурата, доктор Купър. Подгответе я за транспортиране по най-бързия начин. В планините времето се мени бързо и май се задава буря.
Ученият взе малкия плик с косата на Лира, поклони се сковано и излезе. Лорд Роке си тръгна заедно с него, безшумен като сянка.
В мига, в който се отдалечиха на безопасно разстояние от покоите на Председателя, жилоногият се хвърли върху учения. Доктор Купър, който тъкмо слизаше по стълбите, усети болезнено убождане в рамото и сграбчи трескаво парапета, ала ръката му беше странно отслабнала и той се търколи надолу по стъпалата, за да се приземи полужив на площадката.
Лорд Роке изтръгна плика от конвулсивно стиснатата ръка на мъжа с известно усилие, защото беше два пъти по-голям от него, и пое към стаята на госпожа Колтър, като се стараеше да върви в сянката.
Пролуката под вратата беше тъкмо толкова голяма, колкото да се промъкне през нея. Брат Луис вече си беше отишъл, но не се беше осмелил да закопчае верижката около шията на жената, а я беше оставил на възглавницата до главата й.
Лорд Роке притисна ръката й, за да я събуди. Госпожа Колтър беше уморена до смърт, но въпреки това веднага отвори очи и седна в леглото.
Жилоногият й разказа какво е видял и й подаде плика.
— Трябва да го унищожите веднага. Онзи човек каза, че и един косъм бил достатъчен.
Тя погледна кичурчето тъмноруса коса и поклати глава.
— Късно е. Това е само половината кичур, който отрязах от косата на Лира. Сигурно са запазили някъде другата половина.
Лорд Роке изсъска от гняв.
— Да, той се огледа и аз трябваше да се скрия… Сигурно тогава го е отделил.
— И няма никакъв начин да разберем къде го е сложил — кимна госпожа Колтър.
— Но ако успеем да намерим бомбата…
— Шшт!
Беше златистата маймунка, която дебнеше и се ослушваше пред вратата. Тогава и те чуха звука — тежки стъпки, които бързаха към стаята.
Госпожа Колтър пъхна плика с кичура коса в ръцете на лорд Роке, който тутакси скочи върху гардероба. Когато ключът се завъртя шумно в ключалката, тя вече беше легнала и с демона й се преструваха на заспали.
— Къде е? Какво го направихте? Как успяхте да нападнете доктор Купър? — прегракнало изръмжа Председателят, осветявайки леглото.
Госпожа Колтър вдигна ръка да заслони очите си и седна с престорено усилие.
— Както виждам, добре се грижите гостите ви да не скучаят промърмори тя сънено. — Това някаква нова игра ли е? А моята роля каква е? И кой е този доктор Купър?
Заедно с отец Макфайл в стаята беше влязъл вратарят, който обикаляше със запален факел и надничаше по ъглите и под леглото. Председателят не се чувстваше съвсем на място — очите на жената бяха подпухнали от съня и примижаваха срещу светлината. Беше очевидно, че не е напускала леглото.
— Вие имате съучастник! — заяви той. — Някой е нападнал един от гостите на колежа. Кой е той? Кого доведохте със себе си? И къде е сега?
— Нямам никаква представа за какво говорите. И какво е това…
Ръката, на която се подпираше, неочаквано се беше натъкнала на медальона върху възглавницата. Тя замълча, вдигна верижката и погледна Председателя с такъв изумено-сънен поглед, че лорд Роке се възхити от неподражаемото й изпълнение.
— Но това е моят… какво прави тук? Отче Макфайл, кой е влизал в стаята? Някой е разкопчал верижката. И къде е косата на Лира? В медальона имаше кичур от косата на детето ми. Кой го е взел? Защо? Какво става тук?
Беше се изправила, косата й беше разбъркана, а гласът й издаваше крайно объркване и гняв.
Отец Макфайл отстъпи назад и притисна ръка към челото си.
— Някой трябва да е дошъл с вас! — изстена той. — Не може да нямате съучастник. Къде го скрихте?
— Нямам съучастници! — гневно го прекъсна госпожа Колтър. Ако тук се спотайва някой невидим убиец, той трябва да е самият дявол! И мога да ви кажа, че сигурно се чувства като у дома си!
— Отведете я в подземията! — нареди Председателят на стражата. — И я оковете. Знам как да изляза наглава с тази жена! Трябваше да се сетя още когато я видях да влиза!
Тя се огледа с безумен поглед и за част от секундата срещна очите на лорд Роке, които блестяха в мрака под самия таван. Жилоногият тутакси улови намерението й и вече знаеше какво се иска от него.
25.
Сен-Жан-лез-О
Гривна от блестяща коса около голата кост.
