I, II, III, IV, V, VI
VII
По-малко ли жената любим —
по-лесно можем я плени.
По-сигурно ще я погубим,
вплетем ли я във хитрини.
Развратът някога с перука
прославян бе като наука —
не любил, а наслади пил
и сам за себе си тръбил.
Но туй е нявгашна забава,
достойна за маймунски род,
за дядовския стар живот
с Ловласовата вехта слава,
с червени токове дошла
и разни други труфила.
VIII
Омръзва — важен, лицемерен —
да уверяваш във неща,
в които всеки е уверен;
да слушаш от безброй уста
едни и същи възражения
и да рушиш предубеждения,
каквито няма вече днес
и сред момичетата с чест!
Кому не са опротивели
молби и клетви, плач, сръдни,
измами, пръстени, сплетни,
писма, надзор на майки, лели
и женско сър дене безспир,
и мъжка дружба най-подир?
IX
Тъй мислеше и наш Евгений,
прекарал своите младини
на пориви неутолени
и страсти в бурните вълни.
Живял без навик да се труди
посред житейските заблуди,
ту очарован, ту след ден
разочарован, отегчен,
от ветрени успехи морен,
той често ропота слуша
на неспокойната душа,
прозявка скрил под смях престорен;
така сред шум и суета
уби цвета на младостта.
X
Подир жени се пак влечеше,
запазил тоя навик свой,
но при измяна не скърбеше,
отдъхваше си даже той —
задирял, без да изживява,
напускал, без да съжалява,
нехаен към любов и злост.
Тъй някой равнодушен гост
във късен час на вист отива;
щом свърши, той излиза вън,
изтътри се, умрял за сън,
дълбоко в къщи се наспива
и сам не знае сутринта
къде ще иде вечерта.
XI
Но от писмото на Татяна
до дън душа се трогна той:
речта, с моминско: чувство сгряна,
събуди в него мисли рой.
И спомни си я: бледа, мила,
и мълчалива, и унила;
и в сладък блян се потопи
душата му. А може би
мил пламък, стихнал от години,
го за минута завладя;
но съвестно му се видя
да мами чувствата невинни.
До срещата им стигнал бях
да прелетим сега при тях.
XII
И ето там какво се случи:
мълчаха те мннута-две
„Да, аз писмото ви поучих
прочетох ваште редове
с такива искрени признания
и доверчиви излияния
на вашта влюбена душа,
в което, вярвам, не греша;
събуди то като; милувка
