замлъкналите чувства в мен;
но с вас ще бъда откровен —
ще ви говоря без преструвка.
С изповедта си в тоя час
като на съд стоя пред вас.
XIII
Ако съдбата би решила
съпруг да стана някой ден,
ако би нявга отредила
в домашен кръг живот за мен
и пожелал бих ненадейно
да имам щастие семейно,
освен вас друга ни една
не бих поискал за жена.
И тъй, без блясък мадригален:
аз вас едничка бих избрал
за мой единствен идеал,
за спътник в моя път печален,
залог за всичко свидно тук,
и щях да съм… щастлив съпруг.
XIV
Не съм създаден за блаженство —
към всичко вече охладнях.
Признавам ваште съвършенства,
но недостоен съм за тях.
Говоря искрено — във брака
нас мъка, вярвайте, ни чака.
И да ви любя месец-два,
ще ви разлюбя след това;
ще има плач, но мене този
ваш женски плач, сълзи, молби
ще ме вбесяват може би.
Съдете вие що за рози
ще ни поднася всеки ден
известният ви бог Химен.
XV
Най-лошо нещо, ми се струва,
е брак, при който у дома
жената за мъжа тъгува,
седейки ден и нощ сама.
Цената й уж той разбира,
но мрачен в къщи се прибира,
нацупен, вечно мълчалив,
сърдит и винаги ревнив.
Уви, не съм аз тоз, когото
сте виждали като мечта,
когато с толкоз простота
сте съчинявали писмото.
Нима такъв несносен дял
не би ви с мен опротивял?
XVI
Мечти, години — всичко прежно
е отлетяло безвъзврат…
Обичам ви сърдечно, нежно,
по-нежно може би от брат.
Изслушайте ме без досада:
вий още сте такава млада,
мечтата ще смени мечта;
дръвчето сменя тъй листа.
Това е воля на небето.
От мен помнете вий едно:
ще любите отново —
но владейте си добре сърцето,
да ви не сполети беда:
докарва ни и то вреда.“
XVII
Тъй проповядваше Евгений.
А тя, обронила глава,
с очи от сълзи замъглени,
пред него дишаше едва.
Предложи й ръка. Печално
(и както казват, машинално)
опря се тя, навела взор.
Покрай градинския стобор
поеха в здрача мълчешката,
тъй влязоха един до друг
и никой ги не смъмри тук:
и в село вече свободата
си има своите права,
тъй както в гордата Москва.
XVIII
Почтено с Таня, мой читател —
каквото ще да се мълви, —
постъпи нашият приятел
и благородство прояви.
А то за първи път не беше,
макар и да не го щадеше
