душата й да оживи.
Съседите глава поклащат
и важно разговор подхващат:
„Порасна… трябва й съпруг…“
Но аз ще сложа точка тук.
С картина на любов щастлива
да се разсея бих желал.
Простете, мили мои, жал
сърцето ми неволно свива;
и ще призная в тоя час:
Татяна тъй обичам аз!
XXV
Във плен на свойта мила Оля
Владимир бе се озовал,
на тази сладостна неволя
изцяло беше се отдал.
По здрач в моминската й стая
седят те двамата с омая
или пък рано под ръка
вървят по росната лъка.
Какво пък? Във опиянение,
от погледа й насърчен,
разрошва нежен и смутен
къдриците й разпилени
или целува с нежен свян
от дрехата й край развян.
XXVI
Понявга й чете, тълкува
нравоучителен роман,
във който авторът рисува
света като Шатобриан.
Прескача лист, прескача втори
(където нещо се говори
опасно за моми), смутен
и цял като божур червен.
На масичка облакътени
понякога сами седят,
на шах играят и мълчат
дълбоко съсредоточени,
понякога разсеян той
със пешка бие тура свой.
XXVII
Когато в къщи се завърне,
той пак със Олга е зает,
току албума й разгърне
и украсява го навред:
рисува със перо и четка
надгробен камък, селска гледка,
тук Древен на Киприда храм,
бял гълъб върху лира — там;
или под нечий подпис скромен
ще сложи някакъв куплет,
крилат ще впише някой ред,
свидетел на безмълвен спомен,
следа на мисъл — все една
от най-далечни времена.
XXVIII
В провинцията сте видели
албуми на моми поне,
чиито бели листи цели
са пълни със какво ли не!
Тук всеки стихове е писал
напук на правопис и мисъл,
с размер най-често нарушен,
кой стих скъсен, кой — удължен…
На първа страница съзираш:
Qu ecrivez-vous sur ces tablettes;
и подпис: t. a. v. Annette;
а на последната намираш:
„По-силно ли те люби друг,
да продължи след мен оттук.“
XXIX
Тук поглед сигурно ще спрете
на факел, две сърца с цветя
и свят обет ще прочетете
за вярна обич до смъртта.
Тук някакъв пиит армейски
е врътнал стиховце злодейски…
Бих писал стихове и аз
със нявгашната моя страст
и те, напълно съм уверен,
ще срещнат благосклонен взор,
а не насмешка, не разбор
досадно важен, преднамерен —
дали съм искрен, или не
духовит ли съм поне.
XXX
