XXXVI, XXXVII
Ами с Онегии какво става?
Поотклоних се, братя, знам.
Сега с какво се занимава?
Отчет подробен ще ви дам.
Като отшелник поминува.
Лежи до седем. Прави-струва,
след туй по риза без яка
върви към бистрата река,
подобно Байрон той преплава
тоз Хелеспонт и ободрен,
прибира се и по цял ден
със вестници се занимава
и пий кафе, дорде рече,
че трябва да се облече.
XXXVIII, XXXIX
Дълбок сън, четене, разходка,
шуртящи струи, горски кът,
от селска хубавица кротка
целувка свежа някой път:
изискан обед, кон послушен,
почивка, баня в зноя душен,
усамотеност и покой,
бутилка чудно вино. Той
така живееше на село
през хубавите летни дни,
чиято нега го плени.
Спокойствие го бе обзело.
Забравил бе града почти
със скучните му суети.
XL
Но северното наше лято
е както зимата на юг:
проблесне уж — и край; познато,
но непризнато нещо тук.
В простора вече лъха есен,
по-рядко блясва лъч небесен,
по-сив, по-кратък в денят,
горите тайнствено шумят
и оголяват; хлад повява;
мъгла се стеле над степта;
кресливи гъски на ята
летят на юг; досадно става…
Засвири севернякът зъл —
ноември вече е дошъл…
XLI
Зора зори в мъглата — хладна,
замлъкна в къра всеки шум…
Излиза вълк с вълчица гладна
на пустия, безлюден друм.
Пръхти, подушил звяра, конят
и литва, сякаш че го гонят,
със всички сили през степта.
Не смее рано сутринта
да погне кравите овчарят,
не сепва неговият рог
просторът глъхнал и широк.
Момите в къщи се затварят,
пред дружка-борина предат…
И бавни зимни дни текат…
XLII
И ледове трещят. И този
път скреж е посребрнл леса.
(Тук всеки чака рима рози,
поднасям ви я начаса.)
Ледът, покрил реката, свети,
по-чист от модните паркети,
хлапаци радостно крещят
и звучно го с кънки браздят;
с червени лапки тежка гъска —
клатушка се и тя насам,
зер иска да поплава там,
но хлъзва се и пада, съска…
Снежинки първи се въртят,
като звезди валят… валят…
XLIII
Какво да нравиш зимно време
на село? Вредом глухота,
неволно скука те обземе
сред тази хладна пустота.
Да яздиш кои в полето? Бива!
Ала подковата звънлива
току се хлъзне на леда
и паднеш — ето ти беда!
Седи си у дома в забрава,
Прад, Валтер Скот да си четеш,
преглеждай сметките… Не щеш?
