на хорската мълва зъбът:

петняха го по някой път

приятел, враг (което може

да бъде впрочем все едно).

От враг се пази всеки, но…

пази ни от приятел, боже!

Ох вий, приятели! За вас

не току-тъй си спомням аз.

XIX

Защо ли? Ей така. Приспивам

досадни мисли в този час;

ще кажа (скобки тук откривам),

че няма клевета за нас,

в мансарда от лъжец родена,

от сган безделна одобрена,

че няма глупост, гнусота

или площадна острота,

що наш приятел със насмешка —

на честни хора във кръга,

понякога и пред врага —

да не повтори по погрешка

А впрочем предан ни е топ

и ни обича като свой

XX

Хм! Мой читател благороден,

роднините си аз ценя,

но мисля, че е случай сгоден

накратко да ти поясня

роднинство именно какво е:

роднините са хора свои,

които, драги мой, държат

да ги почиташ всеки път;

ти трябва всеки свой роднина

на Рождество да посетиш,

с честитка да го поздравиш,

та сетне цялата година

за тебе да не мислят те…

Дано им здраве бог даде!

XXI

Но любовта на дами нежни

от родството е по-добра —

дори и в бури неизбежни

пак нея аз ще избера.

Добре, но тази мода странна…

природата непостоянна…

но обществото в тоя век…

А прелестният пол е лек.

И мнението на съпруга

би трябвало да се цени

от вси порядъчни жени.

И току-виж, че стане друга

приятелката ви. А как?

Игра на дявола е пак!

XXII

Кого да любиш? Лицемери

са всички просто до един

и кой дела и думи мери

с избрания от нас аршин?

И кой от клевети ни пази

или ни пази от омрази?

Кому порокът наш е мил?

И кой не ни е досадил?

Не, призрак не гони неверен,

напразно сили не хаби,

а само себе си люби,

читателю благонамерен!

Предмет достоен: няма друг

за обич по-достоен тук!

XXIII

Що стана след оная среща?

Уви, любовната тъга,

навярно всеки се досеща,

безумна мъка е сега.

Тъй жадна за любов, тъй млада,

все повече Татяна страда,

все повече се тя топи,

а нощем, бедната, не спи;

покой душевен, здраве, радост,

усмивка — всичко светло тук

заглъхна като празен звук;

помръкна ведрата й младост.

Така едва родил се ден

от буря бива помрачен.

XXIV

Татяна вехне, побледнява,

мълчи и гасне, и, уви,

не може никаква забава

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату