Албуми хубави, родени

по дяволски каприз проклет,

де стихове, със пот редени,

е низал всеки стихоплет

и над изискана винетка

Толстой е упражнявал четка

н Баратински сам дори —

дано ви огън изгори!

Когато важна светска дама

албума си ми поднесе,

мен сякаш че ще ме втресе,

умът ми ражда епиграма

и аз със злост съм пълен цял —

а тя очаква мадригал!

XXXI

Не пише Ленски мадригали,

а стихове за любовта,

във чийто порив идеален

не блясва хладна острота.

Това, което в Олга зърне —

той в стихове ще го превърне.

И пълни с правда всеки път

порой елегии текат.

Тъй ти, Язиков, вдъхновено

бог знае за кого с тъга

редиш елегии сега;

но в творчеството ти безценно

след време, като го четат,

ще видят твоя жизнен път.

XXXII

Но чуй! Критикът заповяда

да хвърлим жалките венци

на елегичиата досада

и хока братята-певци:

„Та спрете де, недейте плака,

недейте все тъй жално квака

за стародавни векове,

пишете други стихове!“

„Добре, но ти ще ни предложиш

кинжали, маски и тръби,

мъртвичииата може би

да възкресим ще ни възложиш

така ли?“ O, каква беда!

Пишете оди, господа!

XXXIII

Един поет ли се прослави

във миналите славни дни.

„Да пишем оди величави!“

Не е ли все едно? Помни

какво е казал сатирика.

На „Чуждо мнение“ лирика

ти повече ли би ценил

от нашия певец унил?

Елегията е безплодна.

Кажи, каква й е целта?

А одата? Как волно тя

се извисява, благородна!

И тук бих спорил, но защо?

На двата века спор е то!

XXXIV

Копнял за слава, дух свободен,

и оди Ленски би творил,

но Олга не четеше оди.

Един ли днес певец унил,

в чиито песни мъка има,

е чел на своята любима

творенията си? Каква

награда висша е това!

Блажен е той, любовник скромсл,

лелеяните си мечти

на нея той да посвети —

или на свързан с нея спомен!

Макар на милата мома

по друго да хвърчи ума!

XXXV

Когато лирата настроя,

на дружката от младостта,

на старата бавачка моя

творенията си аз чета.

А нявга подведа съседа,

дошел при мене на беседа,

а аз за пеша го държа

и със трагедия душа!

Или в разходка саможива

край езерото, край брега

(това разправям на шега)

подплашвам патицата дива:

от моите песни всеки път

те бързат да се разлетят!

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату