Добре: сърди се, пий тогава,
така ще минат ден и два
и цяла зима след това.
XLIV
Тъй както Чайлд Харолд — Евгений
в ленива мисъл се вглъби —
ще вземе вана с натрошени
парченца лед и може би
ще почне сметката полека
да слага в ред… Или със щека
да чука цели часове
билярдни гладки топки две.
Несетно вечерта се спуска;
пред сложената маса той
седи и чака; глух покой…
Но ето, тройка вън препуска —
пристига Ленски и съвсем
навреме: слагай да ядем!
XLV
„Мадам Клико“ или „Моета“ —
благословените вина —
е охладено за поета
и пълно с ясна светлина,
то святка като Ипокрена
и буди мисъл вдъхновена
със свойта пяна и игра.
За него сетнята пара,
вий знайте, давал съм, другари,
през наште бурни младини.
И раждаха се препирни,
шеги сред винените пари,
шеги сред мил на чаши звън,
и спорове, и весел сън…
XLVI
Но виното със пяна шумна
вреди на моя слаб стомах,
затуй с душа благоразумна
Бордо да пия си избрах.
Ай, напитък по-особен,
е на любовница подобен,
блестяща с нрава си игрив,
но вятърничав, изменчив…
С Бордо — това е вече друго;
подобно на приятел скъп,
готово е в беда и в скръб
да прави всякога услуга.
Разсейва грижите ни то;
здравей, приятелю Бордо!
XLVII
Угасва огънят. Застива
сребриста пепел по жарта;
прозрачна пара се извива,
излъчва мека топлота
недоизтлялата камина.
Лулите бълват дим в комина.
Шуми бокалът, пълен пак.
Потъва всичко в полумрак.
(А как допадат на сърцето
другарски срещи в зимни дни —
със чаша вино, с лъготни —
в часа „между вълка и псето“ —
защо наречен тъй, не знам.)
Беседата ще ви предам.
XLVIII
„Е, как са Ларини? Татяна?
И Олга, твоето дете?“
— Налей, макар че множко стана…
Достатъчно… Добре са те.
Изпратиха ти поздрав, мили.
Ах, как са се разхубавили
у Олга рамене и гръд!
Каква душа!… Но някой път
ела и ти — не са далече!
Ти ходи там веднъж и два,
показа се и след това
не си се мяркал, драги, вече.
Щях да забравя да предам:
поканен си на гости там!
XLIX
„Нима?“ — Да, в събота Татяна
празнува своя имен ден,
заръчаха да те поканя
и няма как, ще дойдеш с мен…
„Но много хора там ще има,
ще бъде глъчка нетърпима…“
— Едва ли. Кой ще дойде там?
Ще бъдем само свои, знам.
