ни с теб, певецо нашумял,
за младата финландка пял.
IV
Татяна, по душа рускиня,
живяла в селска самота,
обичаше таз бяло-синя,
студена руска красота;
и в утрините в скреж чудесен,
шейните полетели с песен,
на залезите в розов сняг,
на Коледите в мраз и мрак,
които тачат и празнуват
по руски древен обичай,
прислужничките, то се знай,
за господарките ладуват,
предсказвайки им най-подир
далечен път и мъж в мундир.
V
Татяна вярваше в предания
от миналите времена,
вълнуваше се от гадания
на длан, на карти, по луна.
В предмети, в случаи нищожни
поличби виждаше тревожни,
предчувствия по някой път
гнетяха младата й гръд.
Котакът с лапки нежно трие
муцунката си — случай прост:
то знак е, че ще дойде гост.
Или отляво се извие
в небесната синевина
двурога младата луна.
VI
Татяна я следеше плаха.
Когато падащи звезди
по черното небе летяха,
Татяна с трепетни гърди
едва запазваше мълчание
и бързаше едно желание
сама на ум да си рече.
Когато заек пресече
случайно пътя й край нива
или я срещне чер монах,
тя цялата замира в страх,
предчувствайки беда горчива
или каквото да било,
очакващо я скоро зло.
VII
За нея беоде прелест цяла
и ужасът — дори и той!
Природата ни е създала
с противоречия безброй.
Дойде и Коледа! Що радост!
Гадае ветрената младост
без жал за нищо, с пълна гръд,
е открит пред нея светнал път
към далнини необозрими;
гадае вече с очила
и старостта, до гроб дошла,
след загуби невъзвратими.
Надеждата над тях кръжи
и ги залисва със лъжи.
VIII
Татяна — любопитна, бледа —
се взира в съд, с вода налят:
тя восъчните форми гледа,
те нещо чудно й вестят.
Поредом ог съсъда пръстен
изваждат с припев нечий пръстен.
Редът на нейния дойде
и стара песен се поде:
„Там селяните са заможни,
с лопати ринат те сребро,
а тебе чака те добро
и слава.“ Но неща тревожни
вещае припевът унил.
За котката ще е по-мил.
IX
Студена нощ. Небето — ясно.
А светилата — дивен хор,
вървят тъй тихо, тъй съгласно.
Татяна в глъхналия двор
излиза в леко наметало
срещу луната с огледало
и трепва тъжно в този миг
огледаният лунен лик…
Чуй, стъпки… минувач в тъмата;
