на пръсти тя натам хвърчи
и нежният й глас звучи
като цафара в тишината:
„Вас как ви казват?“ — Агатон —
отвръща й мъжът с поклон.
X
Реши да си врачува Таня.
Поръча да й донесат
на маса в празната им баня
два прибора… и да мълчат!
Но изведнъж й страшно стана…
И аз си спомних за Светлана —
изплаших се и аз така…
да не гадаем отсега!
Тя сне колана си полека,
съблече се и легна. Лел
над нея тихо се е свел;
а под възглавката й мека
е огледалото. Тя спи.
И всичко в сън се потопи.
XI
Тя чуден, странен сън сънува.
Пристъпва уж по сняг и лед,
по някакво поле пътува.
Обгражда я мъгла отвред.
Пред нея в преспи страховити
шуми, гърми с вълни сърдити
кипящ, оловносив, дълбок,
останал нескован поток.
И там, едва-едва скрепени,
гредички две от бряг до бряг
треперят, та ще рухнат чак!
Отдоду бездната се пени.
Пред гибелния мост се спря
и в нерешителност замря.
XII
И също както при разлъка
роптае — няма накъде.
И няма кой във тази мъка
ръка отвъд да подаде!
Но пряспа някаква зашава —
и кой от нея се подава?
Мечок със рошава глава.
Тя ахна! Звярът изрева —
и лапа ноктеста протегна.
Татяна с трепетна ръка
поема лапата. Така,
на нея като се облегна,
премина страшния поток.
Пое. Подире й — мечок!
XIII
И все по-бързи крачки прави,
да се обърне тя не смей;
не знае как да се избави
от рошавия си лакей.
Пухти, ръмжи. Какво да стори.
Пред тях — гора. Високи бори
във мрачна красота стърчат.
Привел е клоните снегът.
Тук-там през голите клонаци
на ясени, липи, брези
самотен звезден лъч пълзи,
а пънове и храсталаци
под преспите едва личат.
И няма ни следа от път!
XIV
В гората влиза и потръпва…
Снегът до колене е тук!
Гол клон й обиците дръпва.
По шията я драсва друг
или по хладните й бузи.
Обувката й се изхлузи,
забрадката й отлетя —
не спира да ги вземе тя,
че от мечока се страхува
(а той я следва все така);
на дългата пола с ръка
да вдигне края се срамува.
Безсилна в пустия покой
тя бяга. А след нея — той.
XV
И падна. Грабна я мечока,
понесе я и полетя.
Като в просъница дълбока
не мръдва и не диша тя.
И носи, носи я в гората.
Ей мярна се сред глушината