на пръсти тя натам хвърчи

и нежният й глас звучи

като цафара в тишината:

„Вас как ви казват?“ — Агатон —

отвръща й мъжът с поклон.

X

Реши да си врачува Таня.

Поръча да й донесат

на маса в празната им баня

два прибора… и да мълчат!

Но изведнъж й страшно стана…

И аз си спомних за Светлана —

изплаших се и аз така…

да не гадаем отсега!

Тя сне колана си полека,

съблече се и легна. Лел

над нея тихо се е свел;

а под възглавката й мека

е огледалото. Тя спи.

И всичко в сън се потопи.

XI

Тя чуден, странен сън сънува.

Пристъпва уж по сняг и лед,

по някакво поле пътува.

Обгражда я мъгла отвред.

Пред нея в преспи страховити

шуми, гърми с вълни сърдити

кипящ, оловносив, дълбок,

останал нескован поток.

И там, едва-едва скрепени,

гредички две от бряг до бряг

треперят, та ще рухнат чак!

Отдоду бездната се пени.

Пред гибелния мост се спря

и в нерешителност замря.

XII

И също както при разлъка

роптае — няма накъде.

И няма кой във тази мъка

ръка отвъд да подаде!

Но пряспа някаква зашава —

и кой от нея се подава?

Мечок със рошава глава.

Тя ахна! Звярът изрева —

и лапа ноктеста протегна.

Татяна с трепетна ръка

поема лапата. Така,

на нея като се облегна,

премина страшния поток.

Пое. Подире й — мечок!

XIII

И все по-бързи крачки прави,

да се обърне тя не смей;

не знае как да се избави

от рошавия си лакей.

Пухти, ръмжи. Какво да стори.

Пред тях — гора. Високи бори

във мрачна красота стърчат.

Привел е клоните снегът.

Тук-там през голите клонаци

на ясени, липи, брези

самотен звезден лъч пълзи,

а пънове и храсталаци

под преспите едва личат.

И няма ни следа от път!

XIV

В гората влиза и потръпва…

Снегът до колене е тук!

Гол клон й обиците дръпва.

По шията я драсва друг

или по хладните й бузи.

Обувката й се изхлузи,

забрадката й отлетя —

не спира да ги вземе тя,

че от мечока се страхува

(а той я следва все така);

на дългата пола с ръка

да вдигне края се срамува.

Безсилна в пустия покой

тя бяга. А след нея — той.

XV

И падна. Грабна я мечока,

понесе я и полетя.

Като в просъница дълбока

не мръдва и не диша тя.

И носи, носи я в гората.

Ей мярна се сред глушината

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату