сгъсти се тягостната нощ.
Във пропаст всичко се събори
и Таня с вик очи отвори.
Видя се в своето легло.
По заскреженото стъкло
зората лъч далечен мята.
И ето нейната сестра,
по-румена и от зора,
отваря лекичко вратата.
Не може тя да се сдържи
„Какво сънува, ми кажи!“
XXII
Но Таня нищо не отвръща,
забила в книгата очи,
полека лист по лист обръща,
не чува сякаш — и мълчи.
А тази книга, що държеше,
поетова творба не беше,
с картини, с мъдрости, с живот.
Но ни Вергилий, нито Скот,
ни Стал, ни Байрон, ни Сенека,
ни даже дамският журнал
бе погледа й приковал.
А беше то Мартин Задека,
халдейски пръв мъдрец и сам
съновник мъдър и голям.
XXIII
Това премъдро съчинение
пътуващ някакъв книжар
донесе в тяхното имение
За него взе хитрецът стар,
като прибави и „Малвина“,
три рублички и половина,
с граматика и том дебел
творения на Мармонтел,
две Петриади, книжка с басни
От този ден незабравим
Мартин Задека бе любим
на Таня автор. Най-прекрасни
съвети й дарява той,
теши я в случаи безброй.
XXIV
Сънят й много я тревожи
и помрачава й деня.
Как много иска, а не може
да изтълкува тя съня.
Лежейки, в книгата се взира
и в показалеца намира
бор, буря, врана, еж, ела,
лед, мечка, мостче, пън, скала
и прочие… Съвет не дава
Мартин Задека този път.
А тъй злокобен е сънят —
беда безспорна предвещава!
Със този сън — и дни наред —
умът й тъжен бе зает.
XXV
Но ето в розова одежда
над хълма, вече разведрен,
зората слънцето довежда,
а с него — именния ден.
Пристигат гости, пълнят двора,
гъмжи у Ларини от хора:
пристигат с глъч и препирни,
с каляски, брички и шейни.
При входа блъсканица става,
във трема шум и суетня,
във гостната — прием, шетня,
смях на кърмачки, пъстра вряка,
целувки, поздрави безкрай
и детски плач, и кучи лай.
XXVI
Дебел, червен — добре охранен,
дойде е жена си Пустяков;
Гвоздин, на гол народ стопанин,
контето местно — Петушков;
Скотинини, със бели власи,
почтена двойка с челядта си —
от двегодишното дете
до мъж, навършил трийсетте;
и моят братовчед Буянов,
фуражка кривнал, с пух покрит
(познат на вас все в тоя вид);
съветникът в оставка Фляков —
измамник, лакомник и шут,
с рушвети и сплетни прочут.
XXVII
