XXXIII
Изхвръкна тапата и ето —
в билника виното тини.
Туй чакал бе Трике с куплета,
принуден дълго да търпи.
Той става. Тишина настъпва.
Татяна цялата изтръпва.
Трике, изправил се така,
запя фалшиво с лист в ръка.
Постигна той успех огромен,
похвален шум от вси страни.
Смутена тя се поклони.
Поет велик, но твърде скромен,
за нея вдига чаша той
и връчва й куплета свой.
XXXIV
Честитки почват оживени;
отвръща тя; дойде редът
да я приветствува и Евгений
На бедната мома видът
със тази морност, с тази вялост
в душата му събуди жалост;
той мълком й се поклони,
но взорът му се проясни,
огрял я тъжно-меланхолно.
Бе трогнат нашият герой,
или кокетничеше той —
съзнателно или неволно?
Но взорът нежност изяви
и той Татяна оживи.
XXXV
Глъч, тропот; в гостната
минава тълпата — истински порой.
Така на цъфнала морава
излита шумно пчелен рой.
Сумти съсед срещу съседа,
доволен другият го гледа;
жени край огъня седят,
девойки в ъгъла шептят.
Зелени маси се поставят,
играчи, както е редът,
бостон и вист и този път
увлечено ще разиграват,
че са скучали дни наред
и ще скучаят занапред.
XXXVI
Героите на вист откриха
нов робер за девети път;
местата тъкмо си смениха
и виж, за чай дошел часът!
Обичам времето да меря
със обед, чай или вечеря;
на село тъй постъпвах сам —
часовник е стомахът там.
Отново скобка ще отворя —
признавам, честичко комай
за гозби, танци, вино, чай
по примера на Омир — споря.
Кумир на трийсет векове,
певец на дивни стихове.
XXXVII, XXXVIII, XXXIX
С чинийка парещ чай в ръката
пирува пъстрият народ.
Тук прозвучаха зад вратата
в салона флейта и фагот.
Под звуците им, цял ухилен,
зарязал чая, с ром подсилен,
покани Олга Петущков,
за танци винаги готов,
Татяна — Ленски, Харликова,
преминала мома тя бе
тамбовскйя поет пое,
Буянов грабна Пустякова…
В салона бързо се сгъсти
и чудно хубав бал блести.
XL
В част първа още на романа
описвах петербургски бал,
но искам тъй да го подхвана,
Албани както го е дал;
отплеснак се с душа обзета
от празни мисли за крачета
на дами, срещани преди.
Но днес по вашите следи,
крачета, не вървя в заблуда!
Избяга младостта от мен…
Сега спокоен, вразумен,
