И Харликови бяха тука,
с мосьо Трике, познайник нов,
французин с очила, с перука,
дошел наскоро от Тамбов.
За Таня чужденецът весел
бе в джеба си куплет донесъл,
що пели сте и вий сами:
„Reveillez-vous, belle endormie.“
Сред стари песни нейде бяха
печатали и тоз куплет.
Трике бе Досетлив поет,
изрови го из алманаха
и смело вместо belle Nina
постави belle Tatiana.
XXVIII
Пристигна, стегнат в нова дреха,
самият ротен командир,
ерген — на майките утеха,
на зрелите моми — кумир.
Тук новина щастлива литва:
на полка музиката идва!
Да, сам полковникът я дал!
Що радост е! Ще има бал!
Тук-там подскачат вече двойки
Но слагат обед. Под ръка
вървят към масата така:
до Таня — дълъг ред девойки,
а срещу тях — мъже. Седят,
като се кръстят и шептят.
XXIX
След малко приказките спират,
устата дъвчат и мълчат.
Чинии, вилици сервират
и чаши стъклени звънят.
Но много туй не продължава —
отново се надига врява.
Говорят всички: кой крещи,
кой спори, смее се, пищи.
Вратата се отваря: Ленски
с Онегин влизат в този миг.
„Ах, най-подир!“ — с любезен
вик възкликва Ларина по женски.
И прави място всеки тук
да седнат те един до друг.
XXX
До Таня те се настаняват.
А тя — по-бледа от луна,
когато ясен ден изгрява,
като подгонена сърна
не вдига поглед: пламва цяла,
от жар и задух премаляла.
Не чула поздрава, мълчи,
навежда, бедната, очи,
едва със сълзите се бори.
Миг още — ще припадне тя.
Но с воля, с ум се овладя
и колкото да отговори,
две думи само промълви
и пак до масата се сви.
XXXI
Сълзи, трагично-нервни сцени,
каквито много бе видял,
противни бяха на Евгений,
достатъчно ги бе търпял.
Чудак, дошел на празник скромен,
ала завари пир огромен,
сърдит бе той; а щом съзря
как Таня в порив плах примря,
намуси се, възнегодува;
решил на Ленски да плати
и здраво да си отмъсти,
той почна вече да ликува
и да превръща с тайна злост
в карикатура всеки гост.
XXXII
Смущението на Татяна
могъл би да съзре и друг,
но в точеното бе отправен
в туй време всеки поглед тук
(за жалост малко пресолено);
Билник с цимлянско засмолено
след печеното бе редът
на масата да поднесат;
цял строй от чаши — дълги, тесни,
ми спомниха за теб с печал,
Зизй, вълшебен мой кристал,
възпята в ранните ми песни,
прекрасен съд, с любов налян,
от който често бях пиян.
