Приятно е със епиграма
да подлудиш врага заклет,
да гледаш яростта голяма,
рогата, сведени напред,
да слушаш как ръмжи, роптае,
срамувайки се да признае,
да зареве: това съм аз!
О, как приятно е тогаз!
А най-приятно е в мълчание
стаил в душата чувство зло,
да целиш бледото чело
от благородно разстояние.
Но да го проснеш мъртъв? Знам —
не ще да е приятно вам!
XXXIV
Какво ли пък, ако с куршума,
от теб изстрелян, си убил
свой млад приятел, който с дума
и с поглед те е оскърбил
или на чашка, в разправия,
засегнал си го ти самия —
и в яд избухнал, гордо
той извикал те е на двубой?
Какво изпитал би тогава,
ако пред тебе е прострян,
с мъртвешка бледина облян,
започнал да се вкочанява,
и твоят вик отчаян, глух
не трогва неговия слух?
XXXV
Със страшна мъка във гърдите
и стиснал своя пистолет,
Онегин гледа… „Що?“…„Убит е!“ —
отсича мрачният съсед.
Убит!… Онегин цял изтръпва
и от мъртвеца се отдръпва.
Зарецки слага сам смутен
в шейната си трупа студен
и от съдбовната поляна
към къщи го покарва той,
Пръхтят конете без покой,
юздите мокрят с бяла пяна
и вихрено като с криле
летят през снежното поле.
XXXVI
Другари, жалко за поета,
напуснал рано тоя свят,
с душа от пориви обзета,
с надежди, още в своя цвят.
Къде сте, пламенни копнежи,
вий, смели хубави стремежи,
високи чувства и мечти,
вълнували гръдта преди?
Къде сте, трепети любовни,
стремления за труд голям
и страх пред иизости,
и срам? И вие, блянове чаровни,
видения на красота
и на поезия света!?
XXXVII
Роден за слава засияла
или за благо на света,
би лирата му прогърмяла
навред със ясна красота,
от бъдни векове подета.
След време може би поета
достигнал би висока чест.
В злочестата му сянка днес,
в мълчанието на сърцето
умира тайната за нас,
зовящият замлъкнал глас
е вече там отвъд, отгдето
не ще достигне ничий зов
ни свят народен благослов.
XXXVIII, XXXIX
А участ може би по друга
го чакаше — и други дял
Довел би в своя дом съпруга,
след младостта си охладнял
Навеки музите забравил,
на село би се забавлявал
по-скромно радостен, рогат
Би носил подплатен халат,
от чужда скръб неразтревожен,
би ял и пил, би дебелял
и от подагра заболял,
в леглото би завършил божем
броените си земни дни —
сред челяд, лекари, жени.
