епикурейци-мъдреци,
заседнали дома щастливци,
на Левшин ревностни четци,
вий, градски дами неспокойни,
и вий, приамовци достойни —
зове ви в село пролетта
с цветя, чист въздух, топлота,
зове с разходки вдъхновени
сред нощи, пълни с нега, чар…
Навън, другари — млад и стар —
кои в карета настанени,
кои във пощенска кола, —
навън, че пролет е дошла!
V
И ти, читателю охолен,
що зиме си гулял в града
на бал и пир — във устрем волен
литни сега на свобода!
Със мойта муза ти послушай
шума на бистър горски ручей
или в дъбравата постой,
там, дето нашият герой
с душа ленива и унила
през зимата, отшелник цял,
в съседство с Таня бе живял,
мечтателката моя мила,
и дето сетне, за беда,
остави горестна следа.
VI
Сред хълми там селце се гуши
поточе в китната лъка
покрай горичка лъкатуши,
тече към близката река.
Там шипков храст се розовее
и влюбен славей нощем пее;
два бора клонести стърчат
край глъхнал гроб във тоя кът.
Там камък бял се спотаява,
на него надписът гласи:
„Владимир Ленски тук лежи,
убит тогава и тогава…
на чест любовна рицар клет.
Почивай, юноша-поет!“
VII
Лети поточето, ромони;
понявга ранният ветрец
заклатил боровите клони,
над гроба люшкаше венец.
Бе време — тихо в късна доба
две дружки идваха на гроба,
прегърнеха се, свели лик,
със плач пред лунния светлик.
Но днес забрава го покрива.
Следи към него не личат.
Пастирът само в този кът —
стар, хилав — още се отбива,
плете цървул като преди
и песен горестна реди.
VIII, IX, X
Мой беден Ленски! Тя не страда,
плача си скоро тя надви.
Изменя годеница млада
на своята печал, уви!
По друг наскоро се увлече,
друг нейните сълзи пресече,
успя скръбта й да приспи —
улан с любов я заслепи,
улан й заплени сърцето…
И пред олтара под венец
стои тя с този хубавец,
свенливо свела си лицето,
с усмивка, с грейнали очи,
в които скрита страст личи,
XI
Мой клет певец! В нощта задгробна,
в пределите на вечността,
смути ли го вестта злокобна,
че с друг изневери му тя?
Или в безчувствие край Лета
блажено е приспан поета
и от света затворен, ням.
не го смущава нищо там?…
Така напуснем ли живота,
забрави ни съвсем светът:
другарят, милата, врагът
замлъкнат. Само за имота
наследниците в злобен хор
започнат непристоен спор.
