Но бързо лятото лети.
Ей златна есен листи рони.
Природата е в бледен чар —
безмълвно готвен жертвен дар…
И ето, облаци подгонил,
зави, задуха лих горняк —
вълшебна Зима идва пак.
XXX
Дойде, развя парцали бели
по дъбови клонаци тя;
и метна губери дебели
по хълмове, поля, къщя.
Покрила с тях и ледовете,
сравни реката с бреговете.
Зарадва, ни и ни плени
тя, майка-Зима, с лудини.
Не радва й се само Таня
Не хуква дая срещне пак,
да вдъхне мраз, да грабне сняг
от свелата бял покрив баня —
да освежи лице и гръд;
очаква я невесел път.
XXXI
Отсрочка стана, сетне — втора;
последен срок — и ето на:
преглеждат и потягат в двора
слугите старата шейна.
От три кочии е обозът,
покъщнина със тях ще возят;
сандъци, тенджери, котли,
постелки, клетки със петли,
възглавници, сладка в буркани,
завивки, гъби във гърне,
столове и… какво ли не.
Слугини плачат, вкуп събрани,
а край обора — глъч и звън:
изкарват всички кранти вън.
XXXII
В шейните впрягат ги; подават
готвачите храна за път;
кочиите грамади стават;
колари и жени гълчат.
Ей кочияш брадат се мята
на кранта мършава, космата.
А купът от слуги расте:
сбогуват се при входа те.
Пое возилото почтено
и мина входната врата.
„Простете, хубави места!
Прости, гнездо уединено!
Ох, ще те видя ли, мой кът?…“
И сълзите текат, текат.
XXXIII
Когато нашата просвета
прекрачи днешните межди
(пет века След като покрета),
тя всичко, знам, ще уреди.
Тогаз ще подобрят наверно
и наште пътища безмерно —
ще свържат и ще пресекат
в Русия всеки роден кът.
Мосгове сьс дьги широки
ще се извият над води;
потомьк дръзко ще гради
през урви сводове високи;
ще има станции по план,
на всяка станция — и хан.
XXXIV
Днес път ли, мост ли, дето минеш,
все лоши; станции — за срам;
не дават миг да си починеш
бълхи и дървеници там.
Не срещаш хан; а в хижа хладна
виси ей тъй, с надутост гладна,
стар лист за ястия, превит,
и дразни твоя апетит.
В туй време селски два циклопа
пред бавно тлеещ огън тук
лекуват грубо с руски чук
изделието на Европа
и дават своя благослов
на всеки коловоз и ров.
XXXV
Затуй пък зиме — път чудесен:
покрил е всеки трап снегът.
Като стиха на модна песен
е гладък тоя снежен път.
