XLVIII
Татяна иска да внимава
в беседите — наостря слух,
но всички тук ги занимава
брътвеж несвързан, глупав, кух;
говорят бледо, равнодушно
и клеветят дори бездушно;
безплодните им новини,
въпроси, приказки, сплетни
протичат сухо и превзето;
дори случайно сред шума
не блясва мисъл от ума,
не трепва искра от сърцето.
И даже смешна глупост в теб
човек не среща, свят нелеп!
XLIX
Младежи в общество салонно
надуто с поглед я следят
и сбрани вкуп, неблагосклонно
за нея нещо си шептят.
Един смешник с душа печална
намира Таня идеална
и до вратата гръб опрял,
й съчинява мадригал.
У леля й при нея седна
княз Вяземски и тя слуша
поета с трепетна душа.
Старик с перука ги погледна
и приближил, от тях сами
за Таня се осведоми.
L
А там, където Мелпомена
пред зрителя надава вой,
развява мантия червена,
но хладно я посреща той;
там, дето Талия дремлива
тълпата рядко днес разсмива,
но Терпсихора с полет лек
учудва младия човек
(тъй както бе през младостта ми),
не се насочиха за миг
към нейния замислен лик
лорнети на ревниви дами,
не я погледна ни веднъж
с бинокъл някой моден мъж.
LI
Завеждат я и на забава.
Там — гръмка музика, кипеж,
на свещи блясък, задух, врява,
на двойки шеметен въртеж;
стъкмени чудно хубавици,
готови за годеж девици,
слуги, по някой важен мъж —
туй всичко смайва изведнъж.
Нахално модните контета
показват своя нов жакет
и своя неучтив лорнет.
Хусари бързат по паркета
да се явят, да позвънтят,
да блеснат и да отлетят.
LII
Красят нощта звездите ярки,
Москва — красивите жени.
Най-ярка е от вси другарки
луната в своите висини.
И тази, пред която спира
сега несмело мойта лира,
е сред безброй жени една
като сияйната луна.
Как гордо с чара си небесен
докосва грубата земя!
Как пълна е със нега тя!
Как морно свежда взор чудесен!…
Но стига: на безумства ти
отдавна свойта дан плати.
LIII
Шум, смях, поклони, глъч в салона,
галоп, мазурка — вред кънти.
Между две лели, до колона,
незабелязвана почти,
Татяна гледа, но не вижда,
шума суетен ненавижда;
задушно й е тук… в мечти
към полския простор лети,
към онзи дом, тъй скъп за нея,
към тихия, самотен кът,
де бистри ручеи текат,
към свойта липова алея,
