XII
И скоро без гласа на Оля
замрягна Ларини домът.
Уланът тръгна по неволя
след полка с нея, в дълъг път.
Старицата едва бе жива,
Когато с плач и скръб горчива
изпрати свойта дъщеря;
Татяна сълзите възпря,
но тиха, от печал обзета,
тя смъртно бледа се яви,
за сбогом нещо промълви
при впрегнатата вън карета
и сред прощална суетня
изпрати младите и тя.
XIII
И сякаш през мъгла Татяна
ги проследи как чезнат те…
И тя сама, сама остана!
Другарката и от дете,
любимата й гълъбица,
добрата, родната сестрица —
във грижи дружка, в радостта
навеки си отиде тя!
Безцелно броди, няма мира,
поглежда двора опустял,
градината…навред печал,
утеха в нищо не намира…
Сърцето люта скръб терзай.
Готова е да заридай.
XIV
И в тази самота жестока
по-силно я страстта гори
и за Онегин по-дълбока,
по-страшна мъка я мори.
Тя няма вече да го види;
тя трябва да възненавиди
убиеца на своя брат…
Той, клетникът, загина млад,
а никой го не помни; ето,
любимата му е при друг.
И неговата памет тук
изчезна като дим в небето;
днес две сърца по някой път
за него може би тъжат…
XV
Тих заник. Сводът потъмнява.
Поток струи, едва шуми.
С бръмчене бръмбар прелетява.
Край светлата река дими
рибарски огън. Замечтана,
под лунна светлина Татяна
на хълм възлиза, сред степта,
от своя — водена — мечта,
От хълма, долу в здрачината,
тя вижда селище, стени
и господарски дом встрани
с огромен парк откъм реката.
Тя гледа с пламнало лице
и с развълнувано сърце.
XVI
Съмненията я смущават. „Да сляза ли?
Та той не е отдавна тук…
Не ме познават…
Да хвърля поглед бърз поне…“
И ето слиза тя от хълма,
върви със странни чувства пълна…
Задъхана, с учуден взор
тя влиза в глъхналия двор.
Върху й с лай се спускат псета.
При нейния изплашен вик
момчета се притичват в миг.
Под тяхна е закрила взета
госпожицата — не без бой
замлъкна кучешкия вой.
XVII
„Ще мога ли — Татяна пита —
да видя хубавия дом?“
И към Анися тая свита
за ключа припна бързешком.
Анися се яви, отвори
и Таня, без да проговори,
пристъпи в къщния покой,
де бе живял доскоро той.
Видя билярд, на него — щека,
на смачканото канапе
камшик манежен сложен бе.
Анися промълви полека:
