„Ей до камината… ей там…
седеше господарят сам.“
XVIII
Зимъс седяха в тази стая
със Ленски, клетия съсед,
А заповядайте и в тая —
тя беше негов кабинет.
Тук пиеше кафе, седеше,
изслушваше доклад, четеше,
и ден след ден така вървя…
И старият си тук живя.
Понявга, сложил очилата,
той сядаше в неделен ден
на карти да играе с мен.
Дано блаженство на душата
му бог даде във рая свой,
а тук на костите — покой!
XIX
Татяна гледа умилено
към всяко нещо в този кът
и струва й се то безценно,
то пълни морната й гръд
с полумъчителна отрада:
в средата масата с лампада,
с куп книги; старото кресло;
постланото с килим легло;
прозорецът при здрача лунен
и гледката в светлика блед;
на Байрон цветният портрет
и статуйката — мъж чугунен
със шапка, свъсено лице
и скръстени отпред ръце.
XX
И в модната килия Таня
като замаяна стои. Но хлад повея.
Късно стана. Долината се спотаи.
Унася се във сън гората;
За хълма скрива се луната.
А пилигримката сама
се стяга вече за дома
И скрила своето вълнение,
с въздишка, притаена в гръд,
обратния поема път,
като поисква разрешение
понявга да я пускат те,
тук разпи книжки да чете.
XXI
При портата се спря, прости се
с прислужницата; но след ден
тя още сутринта яви се
във тоя дом усамотен.
И в кабинета изоставен,
а може би съвсем забравен,
сама най-после се видя
и дълго, дълго плака тя.
След туй със книгите зае се.
Изпърво хвърли бегъл взор,
но спря я странният подбор;
във четене се тя унесе
с духовна жажда, страст дори,
и друг, нов свят й се откри.
XXII
Макар да знаем, че Евгений
със книгите се бе простил,
но някои творби по-ценни
все пак той беше пощадил:
певеца горд на Дон Жуана
и още няколко романа,
творения от този век,
в които днешният човек
е обрисуван доста верно:
безнравствен, с дребнички дела,
с душа себична, суха, зла
и склонна към мечти безмерно,
о ожесточен кьм всичко ум,
кипящ сред празно вдиган шум.
XXIII
Места се срещат подчертани, —
от нокът белег там личи;
по-живо биват приковани
към тях моминските очи.
За нея всеки знак е ясен:
личи с какво е бил съгласен
и от какво пък — поразен,
когато чел е някой ден.
Понявга взорът й се спира
На отбелязан с молив ред…
