XL
Но тъй ли, инак ли — мечтател,
поет и годеник честит,
той бе от своя пръв приятел
тъй неочаквано убит!
И там, край селото, в което
живял бе с песни във сърцето,
два бора редом се вишат;
под тях долините блестят,
потоци шумолят, сребреят.
Орач отдъхва в тоя кът;
жетварки дойдат някой път
звънливи стомни да налеят;
край ручея, що там струи —
прост паметник сега стои.
XLI
Под него (дъжд като удари
по злака, дето там расте),
запял за волжките рибари,
овчар цървула си плете;
и гражданка, дошла на село,
когато по полята смело
лети през лятото на кон,
щом доближи до тоя склон,
пред паметника спира коня,
отмята с трепетна ръка
прозрачния воал. Така
от своя кон прочита оня
прост надпис; нежните
очи замрежат сълзи. Тя мълчи.
XLII
Полето бавно прекосява
унесена в една мечта
и дълго, дълго размишлява
на Ленски за съдбата тя.
„Къде е Олга? — тя се пита. —
— И, страда ли? Или честита
живее вече без тъга?
Сестра и де ли е сега?
И где ли скита днес беглеца
по хората, немил-недраг,
навъсен, отегчен чудак,
другар-убиец на певеца?“
На всичко туй — щом дойде час,
пред вас ще отговоря аз.
XLIII
Но не сега. Макар героя
сърдечно да обичам аз,
но без да ща, на мисъл своя
отдавам се във тоя час.
За прозата настъпва време,
тя римите ще ми отнеме.
И аз — признавам си с тъга —
лениво следвам ги сега.
Перото вече без охота
по листа драска и скрипти;
по-хладни мисли и мечти,
по-строги грижи сред живота
и в тишина, и в светски шум
тревожат морния ми ум.
XLIV
Така сменяваме неволно
мечта с мечта, печал с печал;
но свива се сърцето болно —
за всичко прежно му е жал.
Мечти! Къде е вашта сладост
и вечната й рима младост?
Нима за мене в тоя свят
увяхна веселият цвят?
Нима е вярно — не сънувам,
че мойта пролет отлетя
и няма да се върне тя
(туй казвам, без да се шегувам)?
И гостенин на таз земя,
навършвам трийсетте? Нима?
XLV
И тъй, на свойто пладне в зноя
съм стигнал вече, виждам аз.
Да се простим, о младост моя,
със теб другарски в този час!
Благодаря за тез наслади,
тъги и мъки, що ми даде!
За всеки пир и празник мой,
за твоите дарове безброй…
Благодаря ти откровено.
В тревоги, в бури, в унес тих
от тебе аз се насладих.
