V
Забрави столични салони
и пирове, и суети
и под молдавски небосклони
тя в бедни шатри посети
чергари с мирни, прости нрави,
и подивя сред тях, забрави
речта на своите богове5,
за чужда реч, за звукове
и песйи на степта печална…
Но всичко пак се измени:
и ето я от много дни
госпожица провинциална
с тъжовна мисъл на лице
и с френска книжка във ръце.
VI
А днес на прием я довеждам
тя носи чара на степта;
със плаха ревност я поглеждам
сред тая светска суета.
През тесен ред аристократи,
военни, разни дипломати
и горди дами тя върви;
присяда, без да промълви,
любува се на дрехи, гости,
пристъпващи едни след друг
пред младата стопанка тук,
на ред любезности не прости,
на куп от дами, обкръжен
със тъмна рамка от мъже.
VII
Харесва тя речта им стройна,
осанката им горда днес
и тая пъстра, но спокойна
по чин и възраст жива смес.
Но кой в тълпата тук отбрана
като видение застана? —
За всички сякаш чужд е той.
И мяркат се в досаден рой
пред взора му лица презрени.
От гордост ли или от сплин
стои безмълвен и самин?
Но кой е той? Нима Евгений?
Нима е той?… Да, тъкмо той,
изчезналият наш герой.
VIII
Все тоз ли е — с една и съща
любима маска на чудак?
Или поусмирен се връща?
Какъв ще се представи пак?
Харолд ли, квакер ли, Мелмот ли,
набожен мъж ли, патриот ли,
отявлен ли космополит
или под друга маска скрит?
Или добър е по природа,
да кажем, като мен и вас?
Съвет му давам все пак аз
да скъса с миналата мода,
да бъде истинен поне…
— Познавате го? — Да и не.
IX
Защо тогава тъй притворно
злословите за него тук?
Дали за туй, че неуморно
следим и съдим всеки друг;
че пламенност непредпазлива
обижда ни или разсмива;
че ум преградите руши,
гнети дребнавите души;
че приказките често пъти
приемаме като дела;
че глупостта е празна, зла
и важно всякакви ги мъти;
че само посредствеността
е хляб за нашите уста?
X
Блажен е, който млад на младост,
навреме сетне е узрял,
привикнал е на всяка гадост,
хлада житейски е търпял,
възвишен блян не е лелеял,
от светска сган не се чуждеял;
на двайсет — франт или смелчаг,
на трийсет — сключил сгоден бра
на петдесет е бил свободен
от всеки дълг, най-лек дори,
успехи, чинове, пари
да придобие бил е годен
и за когото неведнъж
