са казвали: прекрасен мъж.
XI
Но тъжно е да схващаш ясно,
че си пропуснал младостта,
че си я лъгал всекичасно,
че те е мамила и тя;
че твоите хубави копнежи,
че бляновете твои свежи
изтляват, стъпкани в калта,
като обрулени листа.
О, как несносно е живота
да виждаш като дълъг ред
от обеди и взрян напред,
да пъплеш с всички без охота,
без нивга с тях да споделиш
това, що мислиш и кроиш.
XII
Несносно е на клюки шумни
да станеш прицел (казвам пак),
сред хора все благоразумни
да се прославиш за чудак,
за мрачен дух, за мъж особен,
за изрод, за човек злокобен,
дори за демон (образ мой).
Онегин, нашият герой,
(към него, Музо, пак води ни),
убил приятел на дуел,
без служба, без жена, без цел
до двадесет и шест години
живя без труд, гнездо не сви,
за нищо се не залови.
XIII
Обхванат бе от безпокойство —
променяше места, страни…
(Туй мъчно поносимо свойство
е кръст в живота за едни.)
Напусна селото, полето,
самотните дъбрави, дето
от призрака окървавен той
бе преследван всеки ден.
Заскита, без да се любува,
на тъмно чувство под гнета;
но както всичко на света,
омръзна му и да пътува;
И както Чацки тук на бал
от път се беше озовал.
XIV
Настъпва суетня голяма
и бръмва в миг салона цял
от шепот: приближава дама,
след нея — важен генерал.
Не бе тя хладна, горделива,
ни мълчалива, ни бъбрива;
с подвижно тяло, с нагъл взор,
със нрав, несвикнал на отпор,
с превземки, с чувство на любимка.
И всеки израз в нея бе
спокоен, чист като небе.
Изглеждаше тя вярна снимка
на comme il faut… Шишков, прости
не мога…преведи го ти.
XV
Към нея дами идват близко,
с усмивка баби я следят,
мъже й се покланят ниско
и скромния й взор ловят;
край нея с тих вървеж девойки
минават в групи и на двойки;
по-гордо тук от всеки гост
надига генералът нос.
Макар и не дотам прекрасна,
но от нозе, та до глава
човек не би открил това,
което, модата всевластна
във лондонския знатен кръг
нарича vulgar6 — лош недъг.
XVI
И тази дума аз не мога
да преведа; макар че днес
на мода е у нас, на слога
едва ли правила би чест;
подхожда тя за епиграма…
Но връщам се към нашта дама
С безгрижна прелест поседя
при Нина Воронская тя;
а с мраморната хубост Нина
е Клеопатра на Нева;
