проповед може да се види в интернет. „Поздравявам ви в името на нашия Бог и Спасител Исус Христос“ — проточи тя в почти съвършена имитация на южняшкия му акцент, демонстрирайки отново способността си да имитира.

— Сигурно се майтапиш — възкликна Инес.

Тя срита Форд под масата с крак:

— И ти ли не си чувал за това?

— Не.

— Кой има време да чете новините? — попита Тибодо силно и раздразнено. — И без това не успявам да си свърша работата.

— Не разбирам — обади се Долби. — Как така обвиняваме в лъжа Библията?

— Изследваме Големия взрив — светската хуманистична теория, според която вселената е създадена без направляваща ръка на Бога. Ние сме част от войната срещу вярата. Ние мразим Христос.

Долби отвратено поклати глава.

— Според „Таймс“ проповедта е предизвикала голяма врява. Няколко конгресмени от юга искат разследване и заплашват да прекъснат финансирането ни.

Инес се обърна към Хейзълиъс.

— Ти знаеше ли за това, Грегъри?

Хейзълиъс кимна мрачно.

— Какво ще правим?

Хейзълиъс остави чашата с кафето си и изтри очи.

— Скалата на Станфорд-Бинет показва, че седемдесет процента от човешките същества имат средна или под средната интелигентност. С други думи, повече от две трети от всички хора са на средно ниво, тоест достатъчно глупави или пък кръгли глупаци.

— Не съм сигурен, че следя мисълта ти — каза Инес.

— Казвам само, че светът е такъв, Джордж. Приеми го.

— Но ние трябва да излезем с изявление, което отхвърля обвинението — заяви Инес. — Поне според мен Големият взрив по нищо не противоречи на вярата в Бога. Едното не изключва другото.

Едълстайн вдигна очи от книгата си с внезапно блеснал и развеселен поглед:

— Ако наистина смяташ така, Джордж, значи не разбираш нито Бог, нито Големия взрив.

— Чакай малко, Алан — прекъсна го Кен Долби. — Човек може да приема една напълно физична теория като Големия взрив и въпреки това да вярва, че Бог стои зад него.

Тъмните очи на Едълстайн се насочиха към него.

— Ако теорията е изчерпателно обясняваща, каквато трябва да бъде всяка добра теория, тогава няма нужда от Бог. Той е просто наблюдател. Що за безполезен Бог е това?

— Алан, защо не ни кажеш какво мислиш всъщност? — саркастично попита Долби.

Инес се обади на висок глас, с подчертано професионална интонация:

— Несъмнено светът е достатъчно голям и за Бог, и за науката.

Коркоран безмълвно завъртя очи.

— Готов съм да възразя срещу всяко изявление, направено в името на проекта „Изабела“, в което се споменава Бог — заяви Едълстайн.

— Край на споровете — отсече Хейзълиъс. — Няма да има никакви изявления. Политиците да се оправят.

Вратата на стаята за отдих се отвори и отвътре излязоха трима учени, следвани от специални агенти Гриър и Алварес и от лейтенант Биа. Стаята притихна.

— Искам да ви благодаря за съдействието — сковано се обърна към групата Гриър с папка в ръка. — Имате визитната ми картичка. Ако имате нужда от нещо или си спомните нещо полезно, моля да ми се обадите.

— Кога ще научим нещо по-конкретно? — попита Хейзълиъс.

— След два-три дни.

Мълчание. После Хейзълиъс се обади:

— Може ли да ви задам един-два въпроса?

Гриър чакаше.

— Пистолетът беше ли намерен в колата?

Гриър се поколеба, после каза:

— Да.

— Къде?

— На пода от страната на шофьора.

— Доколкото разбрах, Волконски е бил прострелян в дясното слепоочие от упор, седнал зад волана. Така ли е?

— Да.

Прозорците на колата бяха ли отворени?

— Всички бяха затворени.

— И климатикът беше пуснат?

— Да.

— Вратите бяха ли заключени?

— Точно така.

— И ключът беше пъхнат в запалването?

— Да.

— Дясната ръка на Волконски даде ли положителен резултат при теста за барутен прах?

Мълчание.

— Резултатите още не са готови — каза Гриър.

— Благодаря ви.

Форд осъзна значението на въпросите, а явно същото важеше и за Гриър. Докато агентите излизаха от стаята, учените възобновиха закуската си в напрегнато мълчание. Във въздуха сякаш увисна неизречената дума „самоубийство“.

Накрая Хейзълиъс се изправи.

— Искам да кажа няколко думи. — Уморените му очи огледаха стаята. — Знам, че всички сте дълбоко потресени, както съм и аз.

Хората неловко се размърдаха по местата си. Форд погледна към Кейт. Изглеждаше не просто потресена — изглеждаше смазана.

— Проблемите с Изабела се отразиха най-сериозно на Питър — по причини, които са известни на всички ни. Той направи нечовешко усилие да отстрани софтуерните проблеми с Изабела. Сигурно се е отказал. Бих искал в негова памет да припомня няколко реда от едно стихотворение на Кийтс за мига на откритието. — Той изрецитира по памет:

Усетих трепета на звездоброеца, загледан към небето, когато пред очите му изплува непозната досега планета. Почувствах как от Дариенските върхари, Кортес е вперил орлов поглед в Пасифика. И как споглеждат се притихналите му другари, обзети от възторга на откритието.

Хейзълиъс направи пауза, после вдигна поглед:

— Казвал съм го и преди: нито едно ценно откритие на света не е направено лесно. Всяко мащабно изследване на непознатото е опасно — физически и психологически. Погледнете околосветското пътешествие на Магелан или откриването на Антарктика от капитан Кук. Вземете програмата „Аполо“ или космическата совалка. Вчера изгубихме един човек, станал жертва на трудностите на откривателството.

Вы читаете Ден на гнева
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату