Както и да завърши изследването ни — а според мен повечето от нас се досещат какво ще стане, — аз винаги ще смятам Питър за герой. — Замълча, задавен от вълнение. След малко се прокашля. — Следващата проба на Изабела започва утре на обяд. Всички знаете какво да правите. Онези, които още не са в планината, ще се съберат тук, в стаята за отдих в единайсет и половина и ще отидат на група. Вратата на Бункера се затваря и се заключва в единайсет и четирийсет и пет. Този път, госпожи и господа, кълна се в Бога, ще се взираме като храбрия Кортес в Тихия океан.
В гласа му имаше плам, който порази Форд — плам на човек с истинска вяра.
19.
Същата сутрин преподобният Спейтс се настани в стола в кабинета си, натисна една ръчка, за да нагласи опората на кръста си, и дръпна още няколко лоста, за да се намести, както му е удобно. Чувстваше се добре. Проектът „Изабела“ се оказа гореща тема. Притежаваше я. Беше негова. Парите се стичаха и телефонните линии бяха задръстени. Въпросът беше как да повдигне темата по време на християнското си токшоу в петък вечерта „Америка на кръглата маса“. По време на проповед можеш да залагаш на чувствата, можеш да говориш гръмовно и дръзко. Само че „Америка на кръглата маса“ беше по-разумно шоу. Беше уважавано предаване. И затова той се нуждаеше от категорични факти — а такива имаше съвсем малко, освен онези, които успя да извлече от интернет страницата на проекта. Вече бе отказал гостите, които беше ангажирал седмици преди това, и си намери нов гост — физик, който можеше да говори за проекта „Изабела“. Обаче се нуждаеше и от още нещо — от нещо изненадващо.
Помощникът му Чарлс влезе със сутрешните папки.
— Имейлите, които искахте, преподобни. Съобщенията. Графикът. — Остави папките една до друга, тихо и експедитивно.
— Къде ми е кафето?
Влезе секретарката му.
— Добро утро, преподобни — бодро поздрави тя. Застиналата й тупирана коса подскачаше и лъщеше на сутрешното слънце. Постави пред него поднос: сребърна каничка за кафе, чаша, захар, сметана, бисквити с ядки и новият брой на „Вирджиния Бийч Дейли Прес“.
— Затворете вратата на излизане.
В последвалата спокойна тишина Спейтс си сипа чаша кафе, облегна се на стола си, поднесе чашата към устните си и отпи първата горчива и възхитителна глътка. Завъртя течността в устата си, преглътна, издиша и остави чашата. След това взе папката с имейлите. Всеки ден Чарлс заедно с трима помощници преглеждаха хилядите имейли, които пристигаха, подбираха онези, които бяха от хора, направили дарение или готови да направят дарение на ниво „1 000 благословии“, а също и имейлите от политици и водещи бизнесмени, които се нуждаеха от обработка. Това беше резултатът, съобщенията, изискващи личен отговор — обикновено благодарност за средствата или молба за финансова помощ.
Спейтс взе първия имейл от купчината, прочете го, надраска отговор, остави го настрани, взе втория и така напредна в купчината.
След петнайсет минути се натъкна на писмо, което Чарлс беше отбелязал с лепящо се листче с надпис: „Изглежда любопитно.“
Гризна от бисквитата и се зачете:
Уважаеми преподобни Спейтс,
Поздрави в името на Христа. Пише ви пастор Ръс Еди от мисия „Събрани в Твоето име“, в Блу Гап, Аризона. Разпространявам Благата вест в земите на навахо още от 1999 г., когато основах мисията. Мисията е малка, всъщност само аз съм.
Проповедта ви относно проекта „Изабела“ попадна право в целта. И ще ви кажа защо. Изабела е наш съсед — тя е точно тук, на Червеното плато над мен, виждам го от прозореца си, докато ви пиша това. Чувах доста неща за проекта от енориашите си. Носят се много неприятни слухове. Наистина неприятни. Хората са уплашени, боят се от случващото се горе.
Няма да ви отнемам повече време, преподобни — искам само да ви благодаря, че се борите за вярата и предупреждавате всички християни за тази безбожна машина тук, в пустинята. Продължавайте все така.
Спейтс прочете имейла, после го препрочете. Пресуши чашата с кафето си, остави я върху подноса, натисна с пръст последната трохичка от бисквитите и го облиза. Облегна се и се замисли. В Аризона беше седем и петнайсет. Проповедниците в провинцията май стават рано.
Взе телефонната слушалка и набра номера в края на имейла. Телефонът звънна няколко пъти, преди да чуе писклив глас:
— Пастор Ръс.
— А, пастор Ръс! Обажда се преподобният Дон Спейтс от мисията „Праймтайм на Бога“, Вирджиния Бийч. Как сте днес, пасторе?
— Много добре, благодаря. — Гласът звучеше колебливо и дори подозрително. — Кой казахте, че се обажда?
— Преподобният Дон Спейтс. От „Праймтайм на Бога“!
— О, преподобни Спейтс! Изненадвате ме. Сигурно сте получили имейла ми.
— Точно така. Беше много интересен!
— Благодаря ви, преподобни.
— Моля, наричайте ме Дон. Струва ми се, че близостта ви до тази машина, достъпът ви до този научен експеримент, може да се окаже Божи дар.
— Как така?
— Нужен ми е вътрешен източник на сведения за случващото се там, от човек на място. Може би Бог иска вие да бъдете този източник. Неслучайно ви е накарал да напишете този имейл. Прав ли съм?
— Да, сър. Искам да кажа, не е случайно. Слушам проповедите ви всяка неделя. Тук не хващаме телевизионен сигнал, но аз имам високоскоростен интернет и следя излъчването по мрежата.
— Радвам се да го чуя, Ръс. Приятно ми е, че нашето ново излъчване по интернет има такъв широк обхват. А сега, Ръс, в имейла си споменаваш за някакви слухове. Какви слухове чуваш?
— Най-различни. За експерименти с радиация, за експлозии, за малтретиране на деца. Говори се, че онези зверове там горе създават чудовища. Че правителството изпробва нови оръжия, за да разруши света.
В стомаха на Спейтс се оформи кълбо от разочарование. Този така наречен пастор звучеше като откачалка. Нищо чудно, след като живее насред пустинята сред индианците.
— А нещо малко по-… конкретно?
— Вчера имаше убийство. Намериха един от учените с куршум в главата.
— Наистина ли? — Така беше по-добре. Слава на Бога. — Откъде знаеш?
— Ами в такъв селски район слуховете плъзват бързо. Платото гъмжи от агенти на ФБР.
— Ти видя ли ги?
— Как иначе! ФБР идва в резервата само когато е извършено убийство. Племенната полиция се занимава с почти всички други престъпления.
Тръпки побиха Спейтс.
— Братът на един от паството ми работи в Племенната полиция. Според последните слухове е било самоубийство. Всичко става тихомълком.
— Как се казва мъртвият учен?
