Със сърдечна усмивка мъжът се откъсна от стола, на който се бе облегнал, и се приближи.
— Грегъри Норт Хейзълиъс — представи се той с топло ръкостискане. — Радвам се да се запознаем, Ръс.
— Благодаря, господине.
— Какво мога да направя за вас?
Ръс усети как го обзема паника. Къде бяха думите, които беше репетирал, докато пикапът се катереше по Дъгуей? Езикът му успя да ги намери.
— Чух за проекта „Изабела“ и реших да намина, да ви съобщя за мисията си и да ви предложа духовната си подкрепа. Събираме се всяка неделя в десет часа в Блу Гап, на четиристотин метра западно от водонапорната кула.
— Много ви благодаря, Ръс — искрено и сърдечно отговори Хейзълиъс. — Скоро ще ви посетим, а вие може би ще дойдете да разгледате „Изабела“. За съжаление в момента имаме много важно заседание. Бихте ли наминали следващата седмица?
По лицето на Ръс плъзна топлина.
— Ами, едва ли, господине. — Той преглътна. — Аз и паството ми се притесняваме от случващото се тук. Дойдох да получа някои отговори.
— Разбирам притесненията ви, Ръс, наистина. — Господин Хейзълиъс погледна към един човек, който стоеше близо до него — висок, ъгловат и грозен. — Пасторе, нека те запозная с Уайман Форд, нашият отговорник за връзките с местната общност.
Мъжът пристъпи напред с протегната ръка.
— Приятно ми е да се запознаем, пасторе.
Хейзълиъс вече се бе оттеглил.
— Дойдох да говоря с него, не с вас — каза Еди с писклив и пресекващ от напрежение глас, който мразеше.
Хейзълиъс се обърна.
— Извинете, пасторе, не исках да проявявам неуважение. Просто в момента сме малко заети… Може ли да се срещнем утре по някое време?
— Не, господине.
— Позволете да ви попитам най-учтиво защо е толкова важно да го направим точно сега?
— Защото научих, че сте претърпели тежка загуба и смятам, че трябва да се справим с този проблем.
Хейзълиъс се вгледа в него.
— Имате предвид смъртта на Питър Волконски ли? — тихо попита той.
— Да, ако това е човекът, отнел живота си.
Мъжът на име Форд отново пристъпи напред.
— Пасторе, с радост ще си сътруднича с вас по тези проблеми. Работата е там, че в момента доктор Хейзълиъс се готви да направи поредното изпитание на Изабела и не разполага с времето, което би искал да ви отдели. Аз обаче имам време.
Еди не възнамеряваше да позволи да го отпратят към някакъв пиар лакей.
— Както ви казах, искам да говоря с него, не с вас. Нали той твърди, че е най-умният човек на земята? Онзи, който заявява, че останалите хора са глупаци? Човекът, построил тази машина, за да оспори Божието слово?
Настана кратко мълчание.
— Проектът „Изабела“ няма нищо общо с религията — заяви служителят за връзки с обществеността. — Това е строго научен експеримент.
Еди усети как в гърдите му се надига гняв — справедлив и силен гняв към Лоренцо, към бившата му съпруга, към съда, оповестил развода му, към цялата несправедливост на света. Сигурно така се е чувствал и Исус в храма, когато е прогонил лихварите.
Насочи треперещ пръст към Хейзълиъс:
— Бог отново ще те накаже.
— Стига толкова — каза Форд вече остро, но Хейзълиъс го прекъсна:
— Какво имате предвид с това „отново“?
— Четох за теб. Знам за съпругата ти, която порнографски е разголвала тялото си в списание „Плейбой“, която се е величаела и е живеела в лукс като уличница от Вавилон. Бог те е наказал, като ти я е отнел. А ти още не си се разкаял.
В стаята настана мъртвешка тишина. След малко Форд се обади:
— Господин Уордлоу, моля, изпратете пастор Еди навън.
— Не — обади се Хейзълиъс, — още не. — Обърна се към Еди със страховита усмивка, от която сърцето на проповедника се смръзна. — Кажете ми, Ръс, вие сте пастор в мисията наблизо, така ли?
— Точно така.
— Към кое вероизповедание принадлежите?
— Към никое официално. Евангелисти сме.
— Но все пак сте… какви? Протестанти? Католици? Мормони?
— Нито едно от тези. Ние сме преродени християни фундаменталисти.
— Какво означава това?
— Че сме приели Исус Христос в сърцето си като наш Бог и Спасител и сме родени отново чрез духа и водата — единствения истински път към спасението. Вярваме, че всяка дума в писанията е непогрешимото божествено слово на Господ.
— Значи смятате, че протестантите и католиците не са истински християни и Бог ще изпрати всички тях в ада, прав ли съм?
Еди се почувства неловко от това насочване на разговора към фундаменталистката догма. Но ако най- умният човек на света искаше да говори за това, Еди нямаше нищо против.
— Ако не са родени отново, тогава да.
— А евреите? Мюсюлманите? Будистите? Хиндуистите? Несигурните, търсещите, изгубените? Всички ли ще бъдат прокълнати?
— Да.
— Значи повечето хора на тази малка кална топка във външния ръкав на една второстепенна галактика ще отидат в ада — освен вас и няколко избрани ваши съмишленици, така ли?
— Трябва да разберете…
— Точно затова задавам тези въпроси, Ръс — за да разбера. Пак ви питам: вярвате ли, че Бог ще изпрати повечето хора на земята в ада?
— Да, вярвам.
— Сигурен ли сте в този факт?
— Да, Светото писание многократно го повтаря. „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.“
Хейзълиъс се обърна към групата:
— Госпожи и господа, представям ви едно насекомо — не, един микроб, — който претендира, че познава Божията воля.
Лицето на Еди пламна. Мозъкът му мъчително се бореше да намери отговор.
Грозният мъж на име Форд се обърна към Хейзълиъс:
— Грегъри, моля те, не си създавай излишни неприятности.
— Само задавам въпроси, Уайман.
— Създаваш проблеми. — Мъжът отново се обърна към служителя по сигурността: — Господин Уордлоу? Отново ви моля да изведете господин Еди.
— Доктор Хейзълиъс е ръководителят и аз приемам заповеди единствено от него. — Той се извърна към ръководителя. — Сър?
Хейзълиъс не продума.
Еди не бе приключил с речта, която бе намислил, докато шофираше насам. Беше овладял гнева си и заговори с леденостудена убеденост, гледайки право в сините очи:
