— Колко силна ще е експлозията?
— Трудно е да се каже. Вероятно със силата на малка ядрена ракета.
Коркоран се приближи с плавна походка и застана до Форд.
— Само че това дори не е най-страшният сценарий — каза тя.
— Мелиса!
Тя погледна Кейт с извити вежди и престорено невинно изражение.
— Нали нямаше да крием нищо от Уайман? — После се обърна към Форд: — Истински страшната вероятност е Изабела да създаде мини черна дупка, която да се окаже напълно стабилна. В този случай тя ще се спусне до центъра на Земята, ще си остане там и ще поглъща все повече и повече материя, докато… хрррус! Сбогом, Земя!
— Възможно ли е да се случи това? — попита Форд.
— Не — раздразнено отговори Кейт. — Мелиса само те сплашва.
— Деветдесет и седем процента — обади се Долби.
— Яркост 16,92 тера-електрон волта.
Форд снижи глас:
— Кейт… не смяташ ли, че дори и най-слабата вероятност е твърде голяма? Говорим за унищожение на земята!
— Не можеш да възпреш науката заради смахнати вероятности.
— Не ти ли пука?
Кейт избухна:
— По дяволите, Уайман, разбира се, че ми пука! И аз живея на тази планета. Смяташ ли, че ще я изложа на риск?
— Ако вероятността не е нула, вече я излагаш.
— Вероятността е нулева. — Тя се завъртя на стола си и грубо му обърна гръб.
Форд се изправи и забеляза, че Хейзълиъс го гледа. Физикът стана от стола си и се приближи с непринудена усмивка.
— Уайман, нека те успокоя със следния дребен факт: ако мини черните дупки бяха стабилни, щяхме да ги виждаме навсякъде, останали след Големия взрив. Всъщност щеше да има толкова много, че досега щяха да са погълнали всичко. Затова фактът, че съществуваме, е доказателство, че черните дупки са нестабилни.
Коркоран се подсмихваше отстрани, доволна от въздействието на думите си.
— Обаче не съм напълно убеден.
Хейзълиъс успокояващо положи ръка на рамото му.
— Не е възможно Изабела да създаде черна дупка, която да разруши земята. Просто не може да се случи.
— Мощността е стабилна — съобщи Сейнт Винсънт.
— Лъчът е насочен. Яркост 17,2 тера-електрон волта.
Мърморенето в стаята се бе засилило. Форд долови и един нов звук — слаб и далечен напев.
— Чуваш ли това? — попита Хейзълиъс. — Това е звукът на билиони частици, които обикалят с бясна скорост около Изабела. Не сме сигурни дали изобщо има звук — лъчите са във вакуум. Но по някакъв начин предизвикват сродни вибрации, които се предават по силните магнитни полета.
Напрежението на мостика се сгъстяваше.
— Кен, вдигни до деветдесет и девет и задръж — нареди Хейзълиъс.
— Готово.
— Рей?
— Яркост малко над 18 тера-електрон волта и се покачва.
— Харлан?
— Стабилно и спокойно.
— Майкъл?
— Никакви аномалии.
Уордлоу се обади от кабинката си за сигурност от отсрещната страна на помещението. Гласът му прозвуча много силно в притихналата стая:
— Имам нарушител.
— Какво? — смаяно се изправи Хейзълиъс. — Къде?
— До оградата горе, близо до асансьора. Приближавам изображението.
Хейзълиъс се приближи и Форд бързо се присъедини към него. На един от екраните на Уордлоу се появи зеленикаво изображение на оградата от гледна точка на камерата, поставена високо горе над асансьора. Беше мъж, който неспокойно крачеше край оградата.
— Можеш ли да фокусираш върху него?
Уордлоу бутна един плъзгач и на фокус се появи друга гледна точка на нивото на оградата.
— Това е проповедникът! — каза Хейзълиъс.
Фигурата на Ръс Еди, мършав като плашило, спря да крачи, пъхна пръсти като куки в оградата и надникна с подозрително изражение. Зад него луната озаряваше със зеленикаво сияние голото плато.
— Ще се погрижа — надигна се Уордлоу.
— Нищо подобно няма да правиш — спря го Хейзълиъс.
— Навлиза в забранена зона.
— Остави го. Безобиден е. Ако се опита да се покатери по оградата, тогава го предупреди по високоговорителя и му кажи да се разкара.
— Слушам, сър.
Хейзълиъс се обърна:
— Кен?
— Задържам на деветдесет и девет.
— Как е суперкомпютърът, Рей?
— Засега е добре. Следи потока от частици.
— Кен, увеличи с една десета.
Цветето на екрана лумна, заблестя и се разрасна, като смени всички цветове на дъгата. Форд се взираше в екрана, омагьосан от изображението.
— Започвам да виждам най-ниската част от този резонанс — каза Майкъл Чечини. — Много е мощен.
— Увеличи с още една десета — нареди Хейзълиъс.
Гърчещото се на екрана цвете стана още по-наситено, а от двете му страни се появиха два бледи и трептящи израстъка, които се протягаха навън отново и отново като ръка, която иска да грабне нещо.
— Всички системи за мощност работят — обяви Сейнт Винсънт.
— Нагоре с още една десета — нареди Хейзълиъс.
Чън заграка по клавиатурата:
— Започвам да го виждам — изключително закривяване на пространство-времето в С-нула.
— Още една десета — нареди Хейзълиъс със спокоен и уверен глас.
— Ето го! — каза Чън, а гласът й отекна в Мостика.
— Виждаш ли? — каза Кейт на Форд. — Тази голяма черна точка в С-нула. Сякаш потокът от частици за кратко излиза от вселената ни и после отново се връща.
— Двайсет и две цяло и пет тера-електрон волта. — Макар външно да бе спокойна, Чън звучеше напрегнато.
— Стабилна на деветдесет и девет цяло и четири.
— Нагоре с една десета.
Цветето се огъна и се завъртя, мятайки воали и пръски от цветове. Тъмната дупка в центъра нарасна, а назъбените й ръбове трепереха. Резонансът внезапно се стрелна навън, отстрани на екрана.
Форд забеляза, че по бузата на Хейзълиъс се търкулва капка пот.
— Това е източникът на заредената струя на 22,7 тера-електрон волта — обясни Кейт Мърсър. — Явно в този момент разкъсваме браната15…
