— Нагоре с десет.
Дупката нарасна, пулсирайки странно, като туптящо сърце. В средата беше черна като нощта. Форд я наблюдаваше унесено.
— Безкрайно огъване в С-нула — оповести Чън.
Дупката беше станала толкова голяма, че заемаше по-голямата част от средата на екрана. Форд внезапно видя мълнии в дълбините й, като ято риби, които се стрелкат в дълбоки води.
— Как е компютърът? — остро попита Хейзълиъс.
— На снежинки — отговори Чън.
— Още една десета нагоре — тихо нареди Хейзълиъс.
Петънцата се увеличиха. Напевът, който непрекъснато се усилваше, доби съскащ като змия обертон.
— Компютърът полудява — напрегнато обяви Чън.
— Как така?
— Вижте.
Всички застанаха пред големия екран — всички освен Едълстайн, който продължаваше да чете. Нещо се материализираше в централната дупка, малки цветни късчета, които се тълпяха все по-бързо, идваха от безкрайни дълбини, трептяха, придобиваха форма. Беше толкова необикновено, че Форд не беше сигурен дали съзнанието му го схваща правилно.
Хейзълиъс дръпна клавиатурата и написа някаква команда.
— Изабела не може да се справи с потока от отломки. Рей, стопирай проверяващите механизми — това ще облекчи процесора.
— Чакайте — каза Долби. — Това е системата ни за ранно предупреждение.
— Осигуровка на осигуровката. Рей? Направи го, моля.
Чън натрака командата.
— Компютърът все още се държи странно, Грегъри.
— Подкрепям Кен — мисля, че трябва отново да включим проверяващите механизми — каза Кейт.
— Още не. Кен, увеличи с още една десета.
Колебание.
— Още една десета.
— Добре — каза Долби несигурно.
— Харлан?
— Мощността е дълбока, силна и чиста.
— Рей?
Гласът на Чън прозвуча пискливо:
— Отново се случва. Компютърът не ми се подчинява точно както не се подчиняваше на Волконски.
Трептенето се засили.
— Лъчите все още са насочени. Яркост 22,9. Тук е стегнато и фокусирано.
— Деветдесет и девет цяло и осем — каза Чън.
— Още една десета.
Долби се обади, а обикновено лаконичният му глас прозвуча необичайно напрегнато:
— Грегъри, сигурен ли си…?
— Още една десета!
— Губя компютъра — съобщи Чън. — Пак се случи.
— Не е възможно да се случва. Още една десета.
— Наближаваме деветдесет и девет цяло и девет — каза Чън с леко треперещ глас.
Пеенето стана по-силно и напомни на Форд за звука, издаван от монолита във филма „Одисея 2001“16 — хор от гласове.
— Увеличете на 99,95.
— Няма го! Не приема никакви входящи данни! — Чън отметна глава, а косата й се плисна в черен гневен облак.
Форд стоеше при останалите, точно зад Хейзълиъс, Чечини, Чън и Сейнт Винсънт, които бяха като приковани към клавиатурите си. Изображението в средата на Визуализатора бе добило плътност и трептеше все по-бързо, навън и навътре се стрелкаха тъмночервени и пурпурни стрели — един жужащ кошер от цветове, плътен, триизмерен.
Изглеждаше едва ли не жив.
— Боже! — неволно ахна Форд. — Какво е това?
— Хакерски код — сухо обясни Едълстайн, без дори да вдигне поглед от книгата си.
Внезапно Визуализаторът стана черен.
— О, не! Боже, не! — изстена Хейзълиъс.
В средата на екрана се появи дума.
Хейзълиъс удари клавиатурата с ръка.
— Кучи син!
— Компютърът замръзна — оповести Чън.
Долби се обърна към Чън.
— Изключи захранването, Рей. Веднага.
— Не! — обърна се към него Хейзълиъс. — Нагоре до сто процента!
— Да не си луд? — извика Кен.
Внезапно и съвсем неочаквано Хейзълиъс възвърна спокойствието си.
— Кен, трябва да намерим грешния код. Прилича ми на паразитна програма — движи се. Не е в главния компютър. Тогава къде е? Детекторите имат вградени микропроцесори — движи се из детекторите. А това означава, че можем да го намерим. Можем да изолираме данните от всеки детектор и да го притиснем. Прав ли съм, Рей?
— Напълно. Блестяща идея.
— За бога! — възкликна Долби с плувнало в пот лице, — караме на сляпо. Ако лъчите се отклонят, могат да преминат тук и да ни видят сметката на всички — да не говорим, че ще изпържат детектори на стойност двеста и петдесет милиона долара.
— Кейт? — попита Хейзълиъс.
— С теб съм докрай, Грегъри.
— Вдигни до сто, Рей — хладнокръвно нареди Хейзълиъс.
— Добре.
Долби се метна към клавиатурата, но Хейзълиъс му препречи пътя.
— Кен, чуй ме — бързо заговори той, — ако компютърът се срине, ще е нещо, което вече се е случвало. Контролиращата програма продължава да работи някъде отзад. Просто не можем да я видим. Дай ми десет минути да проследя това нещо.
— Няма начин.
— Тогава пет минути. Моля те. Това не е произволно решение. Моята заместничка е съгласна с мен. Ние отговаряме.
— Никой не отговаря за машината ми освен мен.
Задъхан, Долби впери поглед в Хейзълиъс, после в Мърсър, а после се извърна с отпуснати край тялото ръце, но със свити юмруци.
Без да се обръща, Хейзълиъс каза:
— Кейт, ще опитаме онова, което двамата с теб обсъдихме по-рано: напечатай въпрос, какъвто и да е. Да видим дали ще го накараме да проговори.
— Какъв е смисълът да задаваме въпроси, по дяволите? — завъртя се Долби. — Това е паразитна програма.
— Може да успеем да проследим изходящите данни до източника. До логическата бомба.
Долби го изгледа.
— Рей, ако даде изходящи данни, огледай детекторите и потърси сигнала — каза Хейзълиъс.
