След малко се обади Хейзълиъс.
— Можете да пускате Изабела.
— На таблото още свети алармата за висока температура.
Мълчание.
— Знаеш, че никога не бих изложил машината си на риск, Грегъри.
— Добре. Пускам я.
— Трябва да поставим нова криогенна помпа, но имаме предостатъчно време. Тази ще издържи поне още две проби.
Долби прекъсна връзката, сключи ръце на тила си, облегна се и качи краката си на таблото. Постепенно започна да различава тихи звуци в тишината — шепотът на системите за въздух под налягане, бръмченето на криогенните помпи, свистенето на течния азот, който минаваше през външните джобове, тихото пукане на двигателя на електрическата количка, който продължаваше да изстива, едва доловимия пукот от движението на самата планина.
Долби затвори очи и зачака — и тогава чу нов звук. Приличаше на съвсем тих напев, на тананикане, звучно и мрачно.
Изабела беше включена.
Изпита неизразима тръпка на страхопочитание, на удивление, че е създал машина, способна да надникне в мига на сътворението — машина, която всъщност пресъздаваше мига на сътворението.
Богът-машина.
Изабела.
26.
Форд изпи горчивата утайка на кафето си и погледна часовника — наближаваше полунощ. Пробата беше дълга и досадна, безкрайни настройки и човъркания, които се точеха с часове. Докато наблюдаваше как всички работят, той се запита дали наистина някой от тях е саботьор.
Хейзълиъс се приближи към него.
— Скоро ще сблъскаме двата лъча. Гледай Визуализатора — този екран отпред.
Физикът промърмори някакво нареждане и след малко в средата на екрана се появи ярка точка светлина, последвана от потрепващи цветове, които излизаха радиално навън.
Форд кимна към екрана.
— Какво представляват тези цветове?
— Компютърът превръща сблъсъците между частици в С-нула в изображения. Всеки цвят е вид частица, пръстените представляват енергийните нива, а радиалните форми са траекториите на частиците, които излизат от С-нула. Това е начин с един поглед да видим какво се случва, без да се налага да се борим с някакви цифри.
— Идеята беше на Волконски — тъжно поклати глава Хейзълиъс.
— Деветдесет процента мощност — прозвуча гласът на Кен Долби.
Хейзълиъс вдигна празната си чаша от кафе:
— Да ти донеса ли още една?
Форд се намръщи.
— Защо не сте сложили тук свястна машина за еспресо?
Хейзълиъс се отдалечи през смях. Всички други в стаята мълчаха, съсредоточени над различните си задачи, с изключение на Инес, който се разхождаше безцелно из помещението, и Едълстайн, който седеше в един ъгъл и четеше „Бдение над Финеган“. Кутиите от замразената пица, с която бяха вечеряли, преливаха от кошчето до вратата. Пръстени с цвят на кафе се бяха отбелязали по различни бели повърхности. Бутилката „Вьов Клико“ все още лежеше до стената.
Бяха много дълги дванайсет часа — продължителна и мъчителна скука, накъсана от кратки изблици на маниакална дейност, а след това още скука.
— Лъчът е стабилен и насочен, яркост 14,9 тера-електрон волта — обяви Рей Чън, приведена над една клавиатура, а лъскавата й черна коса се бе разпиляла като немирна завеса над клавишите.
Форд отиде към издигнатата част на Мостика. Докато минаваше край Уордлоу, който седеше пред собствен компютър, долови лек враждебен поглед и се усмихна студено в отговор. Мъжът чакаше и наблюдаваше.
Чу тихия глас на Хейзълиъс:
— Увеличи на деветдесет и пет, Рей.
В притихналата стая прозвуча тихото тракане на клавишите.
— Лъчът е стабилен — каза Чън.
— Харлан, каква е мощността?
Изникна приличното на леприкорн лице на Сейнт Винсънт.
— Идва като приливна вълна — плавно и гладко.
— Майкъл?
— Засега е добре. Никакви аномалии.
Приглушеният катехизис продължаваше, Хейзълиъс изиска доклад от всеки поред, след това повтори процеса. Това продължаваше от часове, но сега Форд усети, че най-сетне очакването започва да се засилва.
— Мощност деветдесет и пет процента — оповести Долби.
— Лъчът е стабилен. Насочен.
— Яркост 17 тера-електрон волта.
— Добре, хора, на прага сме на непозната територия — каза Чън, сложила ръце върху няколко контролера.
— Тук ще има чудовища — добави Хейзълиъс.
Екранът бе залят от цветове като цвете, което непрекъснато цъфти. Форд го намираше за хипнотично. Погледна към Кейт. Тя работеше мълчаливо отстрани на един мощен „Макинтош“, включен в мрежата, и работеше с програма, която той разпозна като Волфрамова математика. На екрана се виждаше сложен разгънат обект. Надникна през рамото й.
— Прекъсвам ли те?
Тя въздъхна и се обърна.
— Всъщност не. И бездруго се канех да затворя това и да наблюдавам крайния етап на пробата.
— Какво е това? — кимна той към екрана.
— Единайсетмерно пространство на Калуца-Клайн. Правя някои изчисления за миниатюрните черни дупки.
— Чух, че Изабела ще изследва възможността за добив на енергия, използвайки мини черни дупки.
— Да. Това е един от проектите — ако изобщо успеем да настроим Изабела.
— Как ще стане това?
Той я видя как неспокойно метна поглед назад към Хейзълиъс. Погледите им се срещнаха.
— Ами, оказа се, че Изабела вероятно е достатъчно мощна, за да създаде миниатюрни черни дупки. Стивън Хокинг доказа, че мини черните дупки се изпаряват след няколко билионни части от секундата и отделят енергия.
— Искаш да кажеш, че се взривяват.
— Точно така. Идеята е, че може да успеем да оползотворим тази енергия.
— Значи има вероятност Изабела да създаде мини черна дупка, която да се взриви?
Кейт махна с ръка:
— Всъщност не. Черните дупки, които Изабела евентуално ще създаде — ако изобщо създаде, — ще бъдат толкова малки, че ще се изпарят за билионна част от секундата и ще излъчат много по-малко енергия от, да кажем, пукането на сапунен мехур.
— Но експлозията може и да е по-голяма?
— Много слабо вероятно е. Допускам, че ако мини черната дупка се задържи, да кажем за няколко секунди, тя може да се блъска достатъчно дълго, за да придобие повече маса и… след това да избухне.
