— Мислиш се за най-умния човек на света, но колко си умен всъщност? Толкова си умен, че според теб светът се е появил от някакъв случаен взрив, Големия взрив, а всички атоми просто ей така са се събрали и са създали живота без Божията помощ. Умно ли е това? Ще ти кажа колко е умно: толкова, че ще те изпрати право в ада. Ти участваш във войната срещу вярата, ти и безбожните ти теории. Вие искате да напуснете християнската нация, изградена от Отците основатели, и да превърнете страната в храм на удобния светски хуманизъм, където всичко е приемливо — хомосексуалността, абортите, наркотиците, сексът преди брака, порнографията. Но сега ще пожънете, каквото сте посели. Вече имаше едно самоубийство. Ето докъде ви доведе богохулството и омразата към Бога. Самоубийство. Бог отново ще изсипе върху ви божествения си гняв, Хейзълиъс. „Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя“, казва Господ.
Еди замълча задъхан. Ученият го гледаше странно, а очите му блестяха като студена стомана. С любопитно странен тон Хейзълиъс каза:
— Вече е време да си вървите.
Еди не отговори. Месестият охранител пристъпи напред.
— Насам, приятел.
— Не е нужно, Тони — Ръс ни изнесе малката си реч и знае, че вече е време да си върви.
Само че пазачът въпреки това направи още една крачка към него.
— Не се притеснявайте — каза Еди забързано, — нямам търпение да се махна от това безбожно място.
Когато мрежестата врата се затръшна зад гърба му, Еди чу спокойният глас да казва:
— Микробът изпъва пипалце, за да си тръгне.
Обърна се, притисна лицето си към мрежата и се провикна:
— „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ Йоан 8:32.
Завъртя се и бързо тръгна към пикапа си, а лявата половина на лицето му потрепваше от унижение и от безкраен, изгарящ гняв.
24.
Форд наблюдаваше как мършавата фигура на пастора крачи през паркинга към стария и разнебитен пикап. Ако има последователи, такъв човек можеше да навреди много на проекта „Изабела“. Много съжаляваше, че Хейзълиъс го бе провокирал, и имаше чувството, че това не е краят на историята — ни най-малко.
Когато се обърна, Хейзълиъс гледаше часовника си, сякаш нищо не се бе случило.
— Закъсняваме — отсечено заяви ученият и взе бялата си престилка от закачалката. Огледа се. — Да вървим. — Погледът му попадна на Форд. — Боя се, че през следващите дванайсет часа ще бъдеш сам.
— Всъщност бих искал да присъствам на една проба — каза Форд.
Хейзълиъс облече престилката и взе куфарчето си.
— Съжалявам, Уайман, няма да е възможно. Когато сме долу, в Бункера, всеки си има точна задача и е много напрегнато. Не можем да си позволим да се мотаят още хора. Надявам се, че разбираш.
— И аз съжалявам, Грегъри, защото ми се струва, че трябва да присъствам на една проба, за да мога да си върша работата както трябва.
— Добре тогава, но се боя, че няма да е точно тази проба. Имаме много проблеми, намираме се под силен стрес и докато не решим тези технически проблеми, не можем да пуснем външни лица на Мостика.
— Боя се, че трябва да настоявам — тихо каза Форд.
Хейзълиъс се сепна. Настана неловко мълчание.
— Защо трябва да видиш една проба, за да си вършиш работата?
— Наеха ме, за да убедя местните хора, че Изабела е безопасна. Никого в нищо няма да убеждавам, докато аз лично не съм убеден.
— Да не би всъщност да се съмняваш в сигурността на Изабела?
— Няма да приема само нечия дума по този въпрос.
Хейзълиъс бавно поклати глава.
— Трябва да мога да кажа на навахо, че участвам във всеки аспект на проекта, че нищо не крият от мен.
— В качеството си на отговорник по сигурността — внезапно се обади Уордлоу, — бих искал да осведомя господин Форд, че по съображения за сигурност му се отказва достъп до Бункера. Край на дискусиите.
Форд се обърна към Уордлоу.
— Съмнявам се, че бихте искали да поемем по този път, господин Уордлоу.
Хейзълиъс поклати глава:
— Уайман, разбирам доводите ти, наистина. Работата е там, че…
Кейт Мърсър го прекъсна:
— Ако се притесняваш, че може да разбере за проблема в системата, не си прави труда. Вече му казах.
Всички впериха поглед в нея. Групата потъна в смаяно мълчание.
— Казах му всичко — каза Мърсър. — Реших, че трябва да знае.
— О, направо прекрасно! — възкликна Коркоран и вдигна очи към тавана.
— Той е член на екипа — обърна се към нея Кейт. — Има право да знае. Гарантирам за него на сто процента. Няма да издаде тайната ни.
Лицето на Коркоран пламна:
— Мисля, че всички можем да прочетем между редовете на тази кратка реч, нали?
— Не е, каквото си мислиш — възрази Мърсър студено.
— А какво си мисля? — подсмихна се Коркоран.
— Стига, стига — прокашля се Хейзълиъс, обърна се към Форд и благо постави ръка на рамото му. — Значи Кейт ти е обяснила всичко.
— Да.
— Добре — кимна ръководителят. Явно се замисли. После се обърна и се усмихна на Кейт: — Уважавам преценката ти. Ще ти се доверя и този път. — След това се обърна към Форд: — Знам, че си почтен човек. Добре дошъл в групата — този път наистина. Вече си посветен в малката ни тайна. — Сините му очи бяха тревожно пронизителни.
Форд се опита да овладее плъзналата по лицето му червенина. Погледна към Кейт и остана смаян от изражението й. Надежда? Очакване? Не изглеждаше ядосана, че той е настоял.
— Ще поговорим за това по-късно, Уайман. — Ръката на Хейзълиъс се плъзна по рамото на Форд и той се обърна към Уордлоу: — Тони, явно господин Форд в крайна сметка ще присъства на следващата проба.
Отговорникът по сигурността не отговори. Лицето му остана каменно и безизразно, а погледът му беше вперен право напред.
— Тони?
— Да, сър — прозвуча напрегнатият отговор. — Разбирам, сър.
Форд нарочно погледна към Уордлоу, докато минаваше край него. Мъжът му отвърна със студен, празен поглед.
25.
Кен Долби наблюдаваше как голямата титанова врата на Бункера се спуска и се запечатва с кухо изщракване. По лицето му се раздвижи влажен въздух, който миришеше на пещери, на мокри камъни, на топла електроника, на машинно масло и на въглищен прах. Вдиша. Миризмата едва не му завъртя главата, тази богата миризма — миризмата на Изабела.
Учените поеха в колона по един към мястото си на Мостика. Долби хвана Хейзълиъс, докато минаваше край него.
— Има червена светлина на магнит 140 — каза той. — Получих предупредително съобщение. Нищо
