Ден на гнева

от човека във въпрос. Ако напишеш „Майка ми ме мрази“, Илайза пита „Защо твърдиш, че майка ти те мрази?“. Лесно програмиране с голям ефект.

— Това не беше като Илайза — възрази Кейт. — Това нещо наистина знаеше какво си мисля.

— Всъщност е доста елементарно — заяви Мелиса и я изгледа високомерно и небрежно. — Хакерът, създал тази логическа бомба, знае, че сме група учени теоретици, нали? Знае, че не разсъждаваме като обикновените хора. Затова, ако му кажеш „Намислил съм си число от едно до десет“, хакерът вече е допуснал, че някой ще зададе подобен въпрос. Съобразил е, че не е нужно да си си намислил цяло число, нито дори рационално число — не, съобразил е, че имаш предвид всички числа от едно до десет. А кои са най-интересните числа от едно до десет? Или пи, или e, само че от двете e е по-загадъчно. — Тя се огледа наоколо сияеща.

— А следващото, което позна?

— И тук важи същото. Кое несъмнено е най-странното число между нула и едно? Много просто — константата на Чейтин — омега. Нали така, Алан?

Алан Едълстайн съвсем леко кимна с глава.

Мелиса се обърна към Кейт със сияйна усмивка:

— Виждаш ли?

— Глупости.

— А, значи смяташ, че сме разговаряли с Бога?

— Не говори глупости — раздразнително каза Кейт. — Казвам само, че то знаеше.

Обади се Рей Чън:

— Вижте, не искам да създавам напрежение, но проследих изходящите данни чак до центъра на С-нула. Не идваха от детектор, нито от който и да е хардуер. Идваха точно от странния облак с данни вътре в скъсването на пространство-времето в С-нула.

— Рей, знаеш, че това не може да е вярно — обади се Хейзълиъс.

— Казвам ви какво видях. Този облак с данни бълваше бинарен код право в детекторите. Освен това имаше излишък от енергия — от С-нула се излъчваше повече енергия, отколкото вкарвахме. Ето ги изчисленията — побутна тя една папка към Хейзълиъс.

— Невъзможно. Не може да се случи.

— Добре, тогава ти прави изчисленията — разпери ръце Рей.

— Точно затова трябва да направим опита — настоя Хейзълиъс, — но не под натиск, не заради краен срок. Трябва да направим такъв опит, който да даде на Рей нужното време, за да проследи наистина тази логична бомба.

— Бях вързан за трета конзола по време на разговора. Някой да го е записал? Искам да видя какво точно е избълвал малуерът.

— Какво значение има? — попита Хейзълиъс.

— Просто съм любопитен — сви рамене Едълстайн.

— Някой да е протоколирал? — огледа хората си Хейзълиъс.

— Имам го някъде, принтира се заедно с данните — каза Чън, порови се из някакви листове и извади един. Хейзълиъс го взе.

— Прочети го гласно — каза Сейнт Винсънт. — И аз не проследих по-голямата част.

— И аз — обади се Тибодо. Другите също се съгласиха.

Хейзълиъс се прокашля и зачете делово:

Поздрави

Поздрави и на теб

Радвам се, че разговарям с вас.

И ние се радваме, че разговаряме с теб. Кой си ти?

Поради липса на по-подходяща дума, аз съм Бог.

На това място Хейзълиъс направи пауза.

— Като пипна копелето, което е пуснало това чудо в системата, ще му откъсна топките.

Тибодо се изсмя нервно.

— Откъде знаеш, че не е жена? — попита Коркоран.

След малко Хейзълиъс продължи:

Ако наистина си Бог, докажи го.

Нямаме много време.

Намислила съм си число от едно до десет. Кое е?

Намислила си трансцендентното число e.

А сега съм намислила число между нула и едно.

Числото на Чейтин, омега.

Ако си Бог, тогава каква е целта на съществуването?

Не ми е известна върховната цел.

Прекрасно, Бог, който не знае каква е целта на съществуването.

Ако знаех, съществуването щеше да е безсмислено.

Как така?

Ако краят на вселената е заложен още в началото — ако ние сме просто насред детерминистично разгръщане на набор от първоначални условия, — тогава вселената би била безсмислено начинание.

Обясни ми.

Ако някой е стигнал местоназначението си, защо му е да пътува? Ако знаеш отговора, защо ще задаваш въпроса? Затова бъдещето е — и би трябвало да бъде — напълно скрито дори от Бог. В противен случай съществуването не би имало смисъл.

Това е метафизичен аргумент, а не физичен.

Физичният аргумент е, че нито една част от вселената не може да изчислява неща, които са по-бързи от самата вселена. Вселената „предсказва бъдещето“ толкова бързо, колкото може.

Какво е вселената? Кои сме ние? Какво правим тук?

Вселената представлява едно огромно, несводимо до нищо и продължаващо изчисление, насочено към състояние, което не познавам и не мога да познавам. Целта на съществуването е да се достигне това крайно състояние. Но това крайно състояние е загадка за мен, и така трябва да бъде, защото ако знаех отговора, какъв смисъл щеше да има всичко!

Какво имаш предвид под изчисление! Че ние всички сме вътре в някакъв компютър!

Под изчисление разбирам мислене. Цялото съществуване, всичко случващо се е Божи промисъл. Падащото листо, вълната на брега, колапсът на звезда — това съм просто аз, мислейки.

Какво си мислиш!

Хейзълиъс свали листа.

— Това е всичко записано.

— Наистина е невероятно — промърмори Едълстайн.

— На мен ми прилича на глупостите на Ню Ейдж — заяви Инес. — Това съм просто аз, мислейки. Според мен усещането е детинско. Точно каквото можеш да очакваш от типичен компютърен хакер с недоразвити социални умения.

— Така ли смяташ? — попита Едълстайн.

— Със сигурност.

— Тогава позволи ми да изтъкна, че този малуер18 поне засега премина теста на Тюринг.

— Теста на Тюринг ли?