— Той сериозно ли?
— Според мен е изплашен почти до смърт.
Грамадното крилато създание наблюдаваше Кин. Тя забеляза двете бледи светлини в мрака.
— И аз си имам план — съобщи Силвър.
— О, чудесно. Много обичам да слушам планове.
— Съставих една реч. Когато при тебе пак дойде някой жрец, ще му я издекламираш. Ти си етиопска принцеса, изоставена в тази страна в безпомощно състояние, след като свитата ти е била нападната от разбойници. Настояваш да те освободят. Между другото, ти си предана християнка. Както и баща ти, който е цар и не само ще се ядоса много, а и ще изрази гнева си непосредствено, ако разбере как се отнасят тук с теб.
— Звучи ми малко изсмукано от пръстите — рече Кин, без да изпуска от очи великана в съседната клетка. Три метра! Какво ли използваше за кости на глезените?
— КИН АРАД — рече крилатият демон.
Тя се облещи насреща му. Нищичко не бе и шавнало дори. Чудовището продължаваше да седи прегърбено, облегнато на решетката и да я гледа. После пак проговори. Кин не можеше да бъде сигурна в тази мижава светлина, но мърдането на устните му като че не съвпадаше със звуците, които чуваше — също като при нескопосен дублаж.
— Аз съм Кин Арад — рече тя.
— КОЙ Е ТВОЯТ ДОМИНИОН? — запита демонът на чист общезик.
— Не разбирам какво искате да кажете.
— АЗ СЪМ СФАНДОР, ОТ ДОМИНИОНА АЛГИРАП. НЕ МОГА ДА ОПРЕДЕЛЯ КОЙ Е ТВОЯТ ДОМИНИОН И ОТКЪДЕ СИ.
— Това нещо май говори шандски — обади се Силвър.
— ГОВОРИ. ДРУГАРИ ЛИ СМЕ ПО БЕДА?
— Аз го чувам на общезик — побърза да обясни Кин. — Според мен използва някакъв вид пряка мозъчна стимулация. Мърдането на устните му не съвпада с онова, което говори.
— НЕДЕЙ ДА МЪНКАШ. ДА НЕ БИ ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ЗНАМ ЗА СЪЩЕСТВАТА, С КОИТО СИ ГОВОРИШ ЧРЕЗ СИЛАТА НА СВЕТКАВИЦАТА? МИСЛЕЩАТА МЕЧКА И ЧЕТИРИРЪКИЯТ ЖАБОК, ДЕТО ХОДИ НА ДВА КРАКА? И МЕХАНИЗМЪТ, КОЙТО ПРИГОТВЯ ХРАНА, КОЯТО Е ОТВЪД ВЛАСТТА НА ХУИКТИИГРАПАС?
— Ти да не би да ми четеш мислите?
— МНОГО ЯСНО ЧЕ ДА, ТЪПА КУЧКО. ОБАЧЕ СИ Е МЪЧНО, ДА ЗНАЕШ. ТИ СИ ОТ ТОЗИ СВЯТ И ВСЕ ПАК НЕ СИ ОТ НЕГО, НИТО ПЪК СИ ОТ БРАТСТВОТО НА ПРОКЪЛНАТИТЕ — И ВСЕ ПАК ОНЕЗИ, КОИТО СЕ МОЛЯТ, СА ТЕ ПЛЕНИЛИ.
— Не го оставяй да млъкне — обади се Силвър.
— Христарите ме мислят за воден дух — обясни Кин.
— ДУХОВЕТЕ НЕ ГОВОРЯТ И СА С МНОГО ИНТЕЛЕКТ, КАКТО ВСЕКИ ЗНАЕ. СЪЩИТЕ СА ЕЙ-ОНОВА ТАМ.
Сфандор ритна и успя да ръчне хриптящия фавн с кривия си нокът. Той изпъшка.
— Ранен е — обади се Кин. — С нищо ли не можем да му помогнем?
— ЧЕ ЗАЩО? ТО ЕДВАМ ОСЪЗНАВА, ЧЕ ЖИВЕЕ. В ГОРИТЕ ЕЛФИТЕ СЕ ВЪДЯТ КАТО МУХИ. ЩЕ МИ КАЖЕШ, ЧЕ МУЗИКАТА ИМ Е ХУБАВА, НО ТО Е СЪЩОТО КАТО ЦВЪРЧЕНЕТО НА ЩУРЕЦА — НЕСЪЗНАТЕЛНО. СХВАЩАМ, ЧЕ ИМАШ НЕЩО ОБЩО С ОНЗИ ВЗРИВ, ДЕТО ПРЕДИ ТРИ ДНИ МЕ СЪБОРИ НА ЗЕМЯТА, КАКТО СИ ЛЕТЯХ?
— Ъъ, мда. — Кин пришпори мисълта си. — Нали разбираш, имаше една летяща колесница…
— ТРИ ХИЛЯДИ ТОНЕН КОСМИЧЕСКИ КОРАБ — съгласи се Сфандор. — ВРЯЗАЛ СЕ СЪС СКОРОСТ ЧЕТИРИСТОТИН МИЛИ В ЧАС.
— Разбираш ли значението на тези думи?
— НЕ, НО БЯХА НАЙ-ОТПРЕД В МИСЛИТЕ ТИ. УДАРНАТА ВЪЛНА МЕ СЪБОРИ НА ЗЕМЯТА И НЯКАКВИ ХРИСТАРИ МЕ СПИПАХА И ВЪРЗАХА, ПРЕДИ ДА УСПЕЯ ДА СЕ НАДИГНА. ДЕ ДА БЯХ СВОБОДЕН, УШИТЕ ИМ ЩЯХ ДА ОТКЪСНА.
Сигурно във вана е расло, помисли си Кин. Нищо подобно на това същество не би могло да еволюира по естествен път. Ако тия крила вършеха работа, то би трябвало да е много леко, с кости като на птиците. Трябваше да го поразпита… по-късно.
— Искам да избягам оттук — рече тя. — Силвър? — От слушалката не дойде никакъв отговор.
— И АЗ ТАКА. НО ЗА ЛОШ КЪСМЕТ ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО. УТРЕ ЩЕ НИ ИЗПРАВЯТ ПРЕД СЪДА НА ЕПИСКОПА. МЕН ТВЪРДО ЩЕ МЕ ЕКЗЕКУТИРАТ.
— Ще си губят време със съдилища, когато според тях техният бог идва?
— ОЩЕ ПО-ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА ДА ГИ ВИДИ, ЧЕ СЕ ГРИЖАТ ЗА, КАКТО ТЕ МИСЛЯТ, НЕГОВИТЕ РАБОТИ, КИН АРАД.
— И защо ще те екзекутират?
— АЗ СЪМ СФАНДОР! АЗ РАЗНАСЯМ АРТРИТ, РЕВМАТИЗЪМ И ВРАТНА ТРЕСКА. АЗ ПОРАЗЯВАМ ПОСЕВИТЕ И КАРАМ КРАВИТЕ ДА ПОМЯТАТ. КАЗВАТ, ЧЕ МЪТЯ ПОТОЦИТЕ И ХВЪРЛЯМ КАМЪНИ ОТ НЕБЕТО.
— А ти правиш ли всичкото това?
— АМИ ПРЕДПОЛАГАМ. ПОНЕ ВЕЧНО ИМАМ ТАКИВА НАМЕРЕНИЯ, В ТОВА СЪМНЕНИЕ НЯМА.
Кин погледна към огъня. Мъжете се бяха пръснали и тя ги виждаше на фона на последните отблясъци от залеза — не откъсваха поглед от небето.
— МИСЛЯТ СИ, ЧЕ БРАТЯТА МИ ЩЕ СЕ ОПИТАТ ДА МЕ СПАСЯТ — обади се Сфандор. — ЕЙ-СЕГИЧКА ЩЕ СТАНЕ!
В двора влезе свещеник, който носеше поднос с храна. Кин го погледна разсеяно.
Един от стражите се приближи до него и взе една купа от подноса. Той беше с гръб към Кин, когато тя го видя как замря на място, изтърва купата и се свлече на земята. Изпод расото се бе стрелнала трета ръка, която стискаше меч…
Още неколцина се втурнаха нататък, след като чуха болезнения вик, изтръгнал се от жреца. Другарите на поваления се скупчиха около тях и ги скриха от погледа й.
Последва взрив от плът.
Двама залитнаха назад, а още двама — малко по-бързо — се врътнаха, понечиха да побегнат и се подхлъзнаха с ножове, забити в гърба.
С хиенски кикот Марко се нахвърли с голи ръце на другите. Няколкото мига на пълно ошашавяне сред противника му дойдоха добре и той ги насмете със смес от кунгско жиу-жицу и сляпо унищожение, докато стрелите на онези мъже, чийто акъл им стигаше да се държат настрана, свистяха покрай него. Сфандор се изкиска.
Марко нададе остър кунгски боен писък и се втурна към най-близкия стрелец. Огънят хвърляше отблясъци по него. Мъжът пусна стрела, която го удари право в гърдите, и той се олюля на пети. После пак продължи напред. Стрелецът все още се пулеше насреща му, когато две ръце го стиснаха гърлото, а още две се стрелнаха в дъга и му смляха хрущялите.
Като един, оцелелите стражи хвърлиха оръжието и се юрнаха към изхода.
— Марко! — извика Кин. — Ключовете! Намери ключовете!
Марко се звереше тъпо насреща й, после обърна очи нагоре. От мрака изпадна бял силует, който влачеше подире си нещо с познатите очертания на сложи-масичката.
Силвър се приземи леко. Зад гърба й Марко измъкна стрелата от гърдите си и я огледа разсеяно.
— ЕКСТРА РАБОТА — изкоментира Сфандор с интерес.
Шандата огледа клетката внимателно.
— Не обичам да повреждам частна собственост — обади се тя, — но в момента бързината има съществено значение. — Дръпна се няколко крачки назад, юрна се като таран и се хакна на бегом в решетките. Щом Кин изскочи от отломките, Шандата кимна към Сфандор.
— Ами това нещо тук?
— УМОЛЯВАМ ВИ — обади се демонът.
— Пусни го на свобода — обади се Кин, докато намъкваше скафандъра и нагласяше летателния колан. — Точно в този миг ужасно много ми се иска да им друсне някоя бубонна чума или каквото там
