разнася.
— Той така ли прави? — заинтересува се Силвър. — Древните навсякъде твърдят, че демоните разнасяли болести.
— Този тук си е подвижен бедствен район — осведоми я Кин.
— Тогава дали ще е разумно от наша страна да го пуснем да се развява на воля?
— От него можем да научим много неща. Ако имаш някакви скрупули, спомни си, че Марко току-що изтрепа половин дузина народ, а ти си измъчвала обектите на научното си изследване.
Това накара Силвър да се позамисли.
— Вярно — съгласи се тя, замахна с опакото на лапата си и разнесе решетките на трески. — Щом ние ще сме лошите, то хайде да не се излагаме!
Марко пристъпи напред с два ножа, прицелени в чудовището, докато то се измъкваше през процепа. Покрай раната му се беше размазала розова кръв. Дали на мъртвия стрелец би му помогнало, ако знаеше, че кунгите, обзети от бойна ярост, направо бъкат от регенеративни ензими? На земляните им беше дошло достатъчно нанагорно да гледат как кунгите продължават да се бият, а раните по телата им заздравяват, все едно се пукат мехури във врящ восък.
— Нямам му аз вяра на това чудовище. Хванете го!
Лапата на Силвър се стрелна и сграбчи Сфандор за люспестата опашка. С другата си лапа тя разви известно количество кабел от кръста си и го намота няколко пъти около врата му. Сфандор изврещя.
— КЪДЕ СТЕ, КОНТОРЕ, НЕСРЪДОРЕ, РАЗНЕБИТОРЕ… — проточи той.
— Я млък — посъветва го Марко и пое другия край на кабела от Силвър. — Готови ли сме? Скоро хората ще надвият страха си и…
Издигнаха се бързо. Марко увисна на около петдесет метра над земята и погледна надолу към демона — извисяваща се сянка на лунната светлина. Сфандор сви рамене. Огромните крила се разгънаха.
— ЗА ДА ИЗЛЕТЯ, МИ ТРЯБВА ЗАСИЛВАНЕ.
Кин наблюдаваше как Марко се кандилка там горе, докато демонът подскача по земята, а грамадните му криле гърмят и трещят. Някъде по средата на двора той ги сви с едно „буффф!“ и вдигна облак прах, а после увисна във въздуха за няколко секунди, като млатеше въздуха с криле. После се заиздига тромаво като чапла-великан.
Когато стигна на едно ниво с тях, но на стотина метра по нататък, той сграби кабела в ноктите си.
— СБОГОМ, ГЛУПАЦИ! — ревна той и полетя. По лицето му се изписа объркване.
Марко си висеше неподвижно във въздуха, включил на мощност страничните стабилизатори на колана. Той започна да намотава кабела — никакво пляскане с криле не можеше да го помръдне от мястото му. Когато рогатата глава се приближи само на няколко метра от него, кунгът прошепна:
— Разправят ми, че си можел да четеш мисли…
— САМО ТЕЗИ НА ПОВЪРХНОСТТА, ГОСПОДАРЮ.
— Я прочети моите.
След секунда лицето на Сфандор се превърна в маска на ужаса.
Повлекли чудовището на буксир, те летяха бавно, защото разперените му криле действаха като въздушна спирачка. Демонът държеше в двете си ръце примка от кабел и се клатушкаше подире им, като ги обсипваше поред ту с горещи молби, ту с люти клетви.
Димът вече не господстваше в небето. Той беше самото небе. Ветровете, които духаха високо горе, го бяха разнесли като дрипава гъба.
Ако не се брои звуковият фон отзад, те летяха в тишина — Кин и Силвър следваха отблизо Марко, който летеше най-отпред. Най-накрая радиото на Кин се обади:
— Говори Силвър, предавам само на честотата на твоя скафандър, Кин. Като че имаше да кажеш нещо? Ако нагласиш ключа на „четири“, Марко няма да ни чуе — добави гласът.
— Силвър, той ги изби! Те нямаха никакъв шанс!
Силвър изсумтя уклончиво.
— Ами те го превъзхождаха числено — десет на един.
— Но не са очаквали като противник кунг, дявол да го вземе. — Кин усети как затворените в нея като в бутилка думи напират да излязат навън. — А на него това му харесваше! Нали го видя — той уби дори онези, които бягаха. Единственото им прегрешение беше, че му се случиха на пътя, това беше просто нечове… — Думата заседна в гърлото й.
След малко Силвър се обади:
— Точно така.
Кин се замисли за първия контакт на човечеството с кунгите. Хората вече познаваха шандите, които, като изключим техните единоборства, представа си нямаха от войни и се отнасяха към изтерзаната история на човечеството с едва прикрит ужас. Така че първият кораб, кацнал на Кунг, изобщо не бил въоръжен…
Петте смъртни случая убедили човечеството, че, погледнато в галактически мащаби, то е една кротка и миролюбива раса. Може би жертвите си бяха стрували.
— Всички ние си мислим, че разбираме другия — чуваше Кин думите на Силвър. — Хапваме заедно, търгуваме помежду си, мнозина от нас се гордеят, че си имат приятели от други раси, но това е възможно единствено — единствено, Кин, защото не разбираме другия напълно. Ти си учила история на Земята. Според теб би ли могла да проумееш мислите на един японски воин отпреди хиляда години? Но в сравнение с Марко или с мен вие с този воин си приличате като две капки вода. Когато използваме думата „космополит“, ние я използваме твърде лековато — тази дума е несериозна, тя означава, че ние сме галактически туристи, които си общуват на съвсем повърхностно ниво. Ние не вникваме един в друг. Различни светове, Кин. Различни наковални, върху които ни изковават гравитацията, радиацията и еволюцията. Ако това крилато чудовище е свикнало да чете човешки мисли, нищо чудно, че Марковите го вкараха в див ужас.
Марковият глас, настръхнал от подозрение, се намеси:
— За какво си говорите вие двечките така на ушенце?
— За женска хигиена — тросна му се Силвър. — Марко, дали да не кацнем? Трябва да разпитаме това същество.
— Съгласен съм. Ще се огледам за подходяща площадка. Извинявайте, че прекъснах разговора ви. — Чу се изщракване и той се изключи.
Шумът, който последва, вероятно беше шандско кикотене. После Силвър се обади:
— Има още една дреболия, Кин. Гарваните често ли се срещат тук?
— Мммм? Според мен едва ли. Защо ме питаш?
— Откакто напуснахме Ейрик, един постоянно лети в небето. Понякога просто се мъкне подире ни, а понякога лети успоредно с нас.
— Може да е обикновено съвпадение — неуверено рече Кин.
— Понякога летим със скорост доста над сто мили в час, Кин.
— Леле мале! Да не искаш да кажеш, че ни догонва?
— Да. Не, не, не се опитвай да го търсиш. Лети доста извън човешкия обсег на зрение — явно нарочно. Съвсем случайно го забелязах веднъж-дваж, а после започнах да се озъртам за него. В момента съм склонна да мисля за малък летящ робот.
— Онзи гарван в кораба — обади се Кин. — Измъкна се от клетката, сещаш ли се? А преди това по тайнствен начин бе пристигнал на Кунгския Връх. Но ние го убихме във вакуума, нали така?
— Чудя се дали наистина сме го убили?
Прелетяха над село, в което единственото нещо, което се движеше, бяха пламъците на една горяща къща, и Марко се намеси за кратко, за да каже на Кин да поеме юздите на Сфандор, докато той се сниши да огледа какво става.
Демонът увисна на няколко метра от тях, като пляскаше тежко с крила. На светлината на първите утринни лъчи Кин за пръв път го разгледа по-подробно. После го огледа още веднъж. Нямаше никакво съмнение. Очертанията му бяха Размити.
— И аз го забелязах — обади се Силвър. — Като че леко не е на фокус. Странна работа.
Сфандор ги изгледа нацупено.
