— ИСКАТЕ ДА МЕ УБИЕТЕ — изхленчи той.
— Не, освен ако не се опиташ да ни навредиш — увери го Кин.
— ОНЗИ КЛЬОЩАВИЯТ, МНОГОРЪКИЯТ — ТОЙ ИСКА ДА МЕ УБИЕ.
— Това е просто общото му отношение към цялата Вселена, не е нищо лично — успокои го Кин. — Няма да му позволя да ти причини зло.
— ЩЕ ПОМОЛЯ БЕРИТ ДА ТЕ ДАРИ СЪС ЗЛАТО! ЩЕ ПРИЗОВА ТРИСОЛЕЙ, ЗА ДА СТОРИ КРАСОТАТА ТИ ОЩЕ ПО…
Марко се виждаше като точица на фона на онова, което, ако не представляваше просто разкаляно незастроено място, щяха да му викат селски мегдан.
— В селото няма пукнат човек — обади се той, — освен ако не броим труповете.
Завързаха Сфандор на един стълб в бившата селска ковачница. Кин докосна плахо кожата му и пръстите й усетиха, че демонът трепери като винена чаша в концертна зала. На пипане онова, което на вид беше кожа, наподобяваше козина и лепнеше от статично електричество.
Ама че загадка. Тя задряма в сянката, докато гледаше как Силвър разглобява масичката и вади техническата инструкция от чекмеджето.
Когато се събуди, слънцето се беше издигнало високо в небето, а модулите на сложи-масичката бяха подредени спретнато в прахта. Зад купчината от блокове стърчеше Силвър.
През полуотворените си клепачи Кин обърна поглед към Сфандор. Демонът подскачаше нервно около стълба, на които беше завързан. Сегиз-тогиз се стрелкаше напред и подаваше на Шандата някой инструмент. Когато лапата на Силвър се подаде и заопипва във въздуха над самоделния мангал за поялника — скалъпила го беше от някакъв меден отпадък, — Сфандор бръкна във въглените, измъкна пръта за нажежения му край и внимателно положи другия му край в черната длан.
— Този току-що хвана нажежено желязо — обади се Кин — За нажежения край.
Силвър я изгледа неразбиращо; погледна Сфандор, после пръта, който държеше в лапа, сви рамене и отново се обърна към вътрешностите на масичката с угрижен вид.
— На демоните им е присъщо да издържат на горещина — чу се сподавеният й глас.
— Какво става с масичката?
— Съвсем повърхностна повреда, но нали знаеш как е — трябва да разкараш половината машинарии, докато се докопаш до някаква си жица. Почти привърших.
Кин се изправи, протегна се и излезе на площада. Спомни си нещо и вдигна поглед към небето.
— Ей на онази голямата каменна сграда е кацнал гарван — обади се Силвър зад гърба й.
— Според тебе той би ли могъл да бъде нещо като шпионин?
— А ти как мислиш?
— Според мен е нещо като шпионин.
— Тъкмо така си мисля и аз.
Кин се обърна.
— Къде е Марко? — попита тя. — Време е вече да поразпитаме тоя сбръчкан тулуп тук.
— МОЛЯ, МОЛЯ…
Силвър нагласи и последния модул на сложи-масичката, започна да скачва панелите и чак тогава отговори.
— Каза, че щял да се разходи да поогледа. Казах му за гарвана.
Кин поклати глава.
— Никак не е било умно от твоя страна. Сега ще му се прииска да го хване. Сфандор можеше да ни каже повече неща. Ако щеш, да ни обясни как става телепортацията.
Силвър вдигна рязко поглед нагоре, после се взря в демона. Той се сви. Шандата се приближи и впери очи в него. Той се опита да се скрие зад стълба. Най-накрая тя извади един увеличител от комплекта с инструменти на сложи-масичката и го насочи към кожата му.
— Похвална схватливост — обади се тя най-накрая. — Кое те наведе на подобна мисъл, Кин?
— Той не би трябвало да може да лети дори и с подобни гръдни мускули. С това негово тегло би трябвало краката му да са като на слон. Разбира се, и размитите очертания, и лекото вибриране.
Силвър изключи увеличителя.
— Мисля, че размитите очертания се дължат на повреда в трансмитера — обясни тя. — Гледай ти, гледай ти. Хитро решение на проблема с транспортирането, не мога да не им го призная. Много хитро. Честно казано, Кин, махни го тоя Диск. Той е просто играчка, гадна тъпа играчка. Но това нещо тук си струва.
— Точно така. Да вървим да намерим Марко.
Намериха го вътре в каменната сграда, която се извисяваше над цялото село. В единия й край имаше квадратна кула, но кунгът стоеше като паметник сред мрака на главната зала. Щом влязоха, той се обърна. В две от ръцете си държеше чифт високи свещници.
— Какво представлява тази сграда? — попита Кин, докато оглеждаше тъмния таван.
— Според мен е религиозна сграда — отвърна кунгът. — Мислех си да огледам кулата. Вътре като че има стълбище. — Беше неестествено бодър и я гледаше много странно. — От върха сигурно се вижда надалече. Можем да планираме маршрута на полета ни за останалата част от деня, без да хабим батериите на коланите.
— Но коланите са си съвсем… — понечи да възрази Кин и млъкна. Марко бе започнал бурно да ръкомаха със свободния си чифт ръце.
— Трябва да пестим енергията! — Ехото прокънтя в дълбините на сградата. Той погледна Кин и й направи знак с пръст да си мълчи.
— Стой тук, Силвър — нареди Марко. — Искам да покажа на Кин тази дърворезба.
Но щом тя понечи да направи крачка напред, кунгът я натисна надолу и продължи нататък сам. Боравеше извънредно сръчно със свещниците. Звучеше така, сякаш вървят души.
Този път наистина е откачил, помисли си Кин. Силвър се усмихваше под мустак. Марко се върна.
— А сега хайде всички да се изкачим на кулата — каза той. — Оттук, приятели. — Той подаде свещниците на Кин и посочи към дъното на залата, после се прокрадна с тиха стъпка до отворената врата. Видяха го как се прилепи до стената.
— Е, да вървим — обади се немощно Кин и заразмахва свещниците. За Силвър се оказа мъчничко да се промъквапо витото стълбище, а Кин се чувстваше като пълна глупачка, докато помагаше на чифта свещници да се изкачва по стъпалата.
— Марко, научихме нещо много интересно за демона — обади се Силвър, а после започна да разговаря със себе си, като забележително имитираше гласа на кунг:
— Какво, Силвър? Е, нали знаеш, че са правили опити за телепортация и не се е получило? На Диска обаче се получава. Как така? Кин го забеляза. Я му обясни, Кин.
По-добре ще е да се включа — реши Кин, — иначе тези двамата ще си помислят, че съм превъртяла… Ама как така „тези двамата“?
— Компанията много усилено проучваше пряката телепортация — заобяснява тя. — На теория трябваше да се получи — това е логично продължение на машината за пластове и на начина на действие на сложи- масичката. Бедата е там, че е нужна енергия. Ужасно много енергия. Най-доброто, което някой е успял да постигне, беше преместване на две милисекунди и после обектът просто се стрелна обратно в положение „пак тук“.
— Да, да, чувал съм — обади се Силвър с гласа на Марко. — Това континуумът е голям инат, що се отнася до телепортацията. За прескачането от звезда на звезда му се наложи да кандиса, защото минаваме през Другадето, но пряката телепортация е като да се опитваш да хвърлиш топка, която е вързана за ръката ти на ластик.
— Да, явно съществуват някакви правила, които те ограничават да се придържаш към предопределената ти точка във времето и пространството.
— И какво общо има демонът с всичко това?
— Той се телепортира. Нещо го телспортира със скорост може би сто пъти в секунда — със същата скорост, с която континуумът го изстрелва обратно. Ето защо той може да лети. Просто променят фокуса на трансмитерите. Той е тук, може да вижда, да чува, да пипа, и все пак не е тук. Не знам как така остава
