вързан — й хрумна впоследствие. — Можеше да го изведат извън примката.
— Тогава колкото по-бързо се върнем…
Разнесе се писък.
Когато най-после стигнаха вратата, останали съвсем без дъх, Марко бе застанал до нея и с всичките си четири ръце стискаше шепа черни пера. Две мънички лъскави очички ги гледаха втренчено.
— Току-що се намъкна тук през вратата — съобщи им кунгът.
— Каква беше цялата тая работа със свещниците? — попита Кин. Силвър изсумтя.
— Марко стигна до извода, че това същество би трябвало да притежава феноменален апарат за различаване за звуци — обясни тя. — Логично изглеждаше, че ако ни чуе и тримата да изкачваме кулата…
— Твърде тежък е за птица — обади се Марко. — Машина ще трябва да е. Сега можем да разговаряме с онези, които контролират Диска, и да им обясним…
Гарванът извърна глава на сто и осемдесет градуса. Челюстта на Марко се захлопна като мида.
И рече гарванът:
— Ти си оня гадняр, дето ме заряза във вакуума. Сега ще разбереш какво става с ония, които не се отнасят с подобаващото уважение към Божието око.
Челюстта на Марко увисна и пак се захлопна.
— Ако след пет секунди все още съм в ръцете ти, господ да им е на помощ — добави птицата с нехаен тон. — Четири, три две… — Над перата се издигна тънка струйка дим.
— Марко!
Ръцете на Марко се стрелнаха назад. Гарванът увисна във въздуха на върха на тънък актинов пламък, който изпълни залата със сенки, а плочата под него започна да се пука като пролетен лед.
И после изчезна. На Кин й стигна разумът да се метне назад в мига, в който върху им се посипаха парчета от покрива. Погледнаха назъбената дупка там във висините и чуха крясъка:
— Ще виииидите виееее!
— Говори — предложи Марко.
— ЗАПОВЯДАЙТЕ.
— Кои управляват Диска? Къде се намират те? Как можем да се свържем с тях? Нужни са ни точни насоки и подробна оценка на вероятните рискове.
Кин пристъпи напред и пусна окуражителна усмивка на вързания великан.
— Откъде идваш, Сфандор? — попита тя.
— ОТКРАЙ ВРЕМЕ СИ ЗНАМ, ЧЕ НЯКАКВО КУЧЕ, КОЕТО ГО ПРИСВИВАЛ СТОМАХЪТ, СЕ СПРЯЛО ДО ЕДИН ПЪН И ПОСЛЕ СЛЪНЦЕТО МЕ ИЗЛЮПИЛО, ГОСПОЖО. НЕ МУ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА ДО МЕН! ЧЕТА МИСЛИТЕ МУ И…
— Няма да му позволя да ти стори зло…
— О, така ли? Само засега ли? — обади се ядосано Марко. Две от ръцете му бяха здраво бинтовани.
— В центъра на Диска има остров — рече с благ глас Кин, като подмина забележката му. — Разкажи ми за него.
— ВЕЛИКА ГОСПОДАРКЕ, ТАМ СКИТАТ ОГРОМНИ ЗЕРОВЕ ИЛИ ПОНЕ ТАКА ПРИКАЗВАТ. НИКОЙ ОТ НАС НЕ МОЖЕ И ДА ПРИПАРИ ТАМ, ИНАК БОЛКАТА НА… НА…
— На кое?
— НА АГОНИЯТА, ГОСПОДАРКЕ. БОЛКА. СВЕТЪТ ИЗЧЕЗВА, А ПОСЛЕ СЕ ОКАЗВАШ НА ДРУГО МЯСТО И ЗАПОЧВА АГОНИЯТА.
— Но ти опитвал ли си се да попаднеш там?
— ТАМ НЯМА НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЧЕРЕН ПЯСЪК, ГОСПОДАРКЕ, И СКЕЛЕТИТЕ НА КОРАБИ, А В СРЕДАТА — МЕДЕН КУПОЛ С УЖАСНИ МАШИНИ! ТЯХ НЕ МОЖЕШ ИЗМАМИ!
Кин продължи с опитите още десет минути, после се предаде.
— Вярвам му — рече тя, щом се присъедини към другите, и си викна кафе.
— Той очевидно е продукт на сложни технологии — рече Марко.
— Тъй то, ама се мисли за демон. И аз какво да правя? Да споря с него по въпроса ли?
— Ако му резна някой крак, сигурно ще си промени мнението. — Марко бръкна за ножа си.
— Не — спря го Силвър и забарабани по купола на масичката. — Според мен няма да си го промени. Марко, трябва да приемем, че онези, които са построили Диска, мислят като човешки същества, а човеците отдават страшно голямо значение на милостта и на честната игра или поне когато това не е в ущърб на техните интереси. Затова нека освободим чудовището и по този начин да покажем моралното си превъзходство. С това действие ще се определим като милостиви и цивилизовани. Във всеки случай — добави тя и всички инстинктивно се огледаха за гарвани, а тя сниши глас, — не виждам с какво друго може да ни е полезен.
Кин кимна. Силвър се приближи, развърза възлите и остави кабела да падне. Сфандор се изправи, изгледа ги сериозно и излезе на светло.
Щом хвръкна, той вдигна облак прах, подрипна нагоре като човек-чапла и увисна на петнайсет метра над земята.
— ЗАЙГОНЕН ТРАЙОН (ТФГКИ) БЕРИГО ХУРШИМ!
— Толкоз му беше благодарността — обади се Силвър.
— Разбираш езика? — възкликна Кин.
— Не, но това май го схванах накъде бие.
— АСФАГАЛО ТЕГЕРАМ! НЕМА! ДУОЛА НАРМА! КЪДЕ СТЕ, КОНТОРЕ, НЕСРЪДОРЕ, РАЗНЕБИТОР… НЕЕЕЕЕЕ…
За секунда демонът се превърна в черен облак, който изпълни небето, мъгла от трепкащи размити образи — и всеки от тях се блещеше от ужас. И после изчезна. Въздухът нахлу на мястото му с глух трясък.
Летяха високо и бързо над гори, пометени от падналия кораб. Димният стълб изтъняваше, но сега, когато бяха на някакви си мили от него, небето беше цялото изпълнено с дим.
Марко се прицели право в стълба — надяваше се вътре в него да се крие някой враг. Пред Кин скафандърът му блещукаше като сребърна искра на фона на мрака.
Щом веднъж се намери вътре, Кин се учуди, че все още вижда. Но ако не виждаше, може би щеше да е по-добре. Сред димните талази се простираше пейзаж от ада.
След пет минути, откакто бяха навлезли в дима, Марко се обади.
— Не разбирам. Няма радиация. Не трябва и да има. Но щетите са твърде големи. Силвър?
Отдолу гореше пияна гора. Преди Шандата да успее да отговори, земята под тях пропадна рязко като в бездна.
— Нищичко не виждам в тая тъмница — оплака се Силвър — А вие?
Марко виждаше. Очите на кунгите виждат по-добре нощем. Той изруга и забави ход. И другите направиха същото и се събраха на групичка, тъй че скафандрите им се полюшваха сред дима като трио. Марко продължаваше да се блещи надолу.
— Не мога да повярвам — обади се той тихо. — Хайде да слезем долу.
— Летя на сляпо — оплака се Силвър. — Трябва да ме насочваш, иначе ще се врежа в земята.
— Няма — осведоми я Марко.
Кин се отпусна и започна да пада. Напрегна се, за да посрещне сблъсъка със земята, и накрая изскочи от дима… на лунна светлина.
Която грееше изотдолу.
Зави й се свят — все едно въртяха главата й с гаечен ключ. Можеше да се ориентира в пространството, защото всичко си беше долу под нея и нямаше смисъл да я насочват. Да се носиш над пейзажа — никак не беше зле, не беше по-различно от карането на въздушна кола.
Но не и това. Не и краката ти да висят над дупка, пробита в света.
Луната беше точно под нея, увиснала над безкрайността в дъното на тунел, който се спускаше надолу,
