с поредица от деспотични управници, които също налагали тежки данъци, но поне не били толкова безсрамни да твърдят, че боговете са им дали това право. Така на хората мъничко им олеквало.
2) Един участник в игра на „Сакатия Лукчо“ в някаква кръчма обвинил друг, че държи в ръката си необикновен брой аса. Били извадени ножове от каниите, после някой халосал някого със скамейката, някой бил наръган, разхвърчали се стрели, някой метнал свещник, невнимателно запратена брадва съсякла минувач, дотичала Стражата, някой подпалил кръчмата, някой потрошил немалко глави, размахвайки крак от маса. Накрая на всички им свършило търпението и се сбили сериозно.
Както и да е започнало, имало е гражданска война, от която всяка зряла цивилизация се нуждае в един етап от историята си…21
— Ето как си го представям — излагаше идеите си Диблър. — Има едно момиче с благороден произход, което живее сам-самичко в огромна къща, а нейният младеж отива да се бие на страната на бунтовниците, сещате се, пък тя се запознава с един друг тип, между тях пламва искрата…
— И те избухват? — вметна Виктор.
— Иска да каже, че се влюбват — студено го поправи Джинджър.
— Нещо подобно — кимна й Диблър. — Погледите им се срещат в пълната зала и така нататък. А тя си няма никого на света освен, да речем, прислугата и… да помислим… може би любимото си куче…
— Това ще бъде Пляси, нали? — уточни Джинджър.
— Естествено. Разбира се, тя прави всичко по силите си, за да запази фамилния рудник. Затова малко флиртува и с двамата — говоря за мъжете, не слагам и кучето в кюпа. Единият загива във войната, другият я зарязва, но всичко е наред, защото тя е с много корав характер. — Гърлото си отдъхна и се облегна в креслото. — Как ви се струва?
Седящите в стаята се озъртаха един към друг притеснени.
Мълчанието натежаваше.
— Звучи чудесно, чичо — промълви Сол, който не искаше повече неприятности.
— И е голямо предизвикателство в производството на филми — обади се Техничаря.
На останалите им олекна и дадоха своя принос в хора от одобрително мънкане.
— Не знам, не знам… — промърмори Виктор.
Очите на всички се завъртяха към него, както зрителите в Колизеума са се вторачвали в първия осъден престъпник, хвърлен на лъвовете. А той продължи:
— Нима това е всичко? Не е особено… ъ-ъ, заплетено за толкова дълъг филм. Хората се влюбват на фона на гражданската война… Не знам ще бъде ли интересно, щом ще е дълъг филм.
Отново настъпи напрегната тишина. Седналите до Виктор полека си отместиха столовете. Диблър се вторачи в него.
А Виктор чуваше почти недоловимия гласец изпод стола:
— … да, бе,
Диблър пронизваше с поглед Виктор. Накрая изрече:
— Прав си. Да, прав си. Да знаете, Виктор е прав. Защо никой друг не се досети?
— Тъкмо това си мислех, чичо — припряно изломоти Сол. — Трябва да позапълним сюжета с детайли.
Гърлото размаха пурата с неопределен жест.
— Ще измисляме дреболии в движение, няма проблем. Например… какво ще кажете за надбягване с колесници? Хората винаги ги харесват. Увлекателни са. Ще падне ли, ще се откачи ли колелото и тям подобни. Да, това е — надбягвания с колесници.
— Аз… ъ-ъ, попрочетох нещичко за гражданската война — предпазливо подхвана Сол. — Май не споменаваха, че…
— … че е нямало надбягвания с колесници, нали? — прекъсна го Диблър с мазен глас, от който сякаш се подаваше бръснач.
Раменете на Сол се превиха.
— Да, чичо, щом така поставяш въпроса…
— И… — погледът на Гърлото се замъгли — … можем да опитаме… с някоя грамадна акула, а?
Дори той като че се учуди на думите си.
Сол се озърна с няма молба към Виктор.
— Почти съм убеден, че в гражданската война не са участвали акули — заяви Виктор.
— Сигурен ли си?
— Хората биха ги забелязали непременно.
— А и слоновете щяха да ги стъпчат — сдържано процеди племенникът.
— Ъхъ — изсумтя печално Гърлото. — Просто ми хрумна. Дори не знам защо го казах.
Позяпа стената още малко и тръсна глава.
„Акула… — сепна се Виктор. — Всички златни рибки на мисълта ти отплуват весело, после водата се раздвижва и тази грамадна акула нахлува отнякъде. Сякаш някой мисли вместо нас.“
— Изобщо не можеш да се държиш прилично — скастри Виктор кучето, щом останаха насаме. — През цялото време те чувах изпод стола.
— Ако ще да не се държа прилично, поне не се прехласвам по някакво си момиче, дето напира да пусне в света ужасяващите Изчадия на Мрака.
— И аз се надявах да не се прехласваш по нея… — подсмихна се Виктор и усмивката му замръзна. — Какво говориш?!
— Аха! Той вече ме слуша! Твойто гадже…
— Не ми е гадже!
— Твойто
— Ти пък откъде знаеш, че има нещо страшно? — отпаднало възрази Виктор.
— Нека ти го река тъй… Ако нещо е натикано в пещера под хълма и е затворено с яка врата, май хората не са искали да изскача всяка нощ и да им мие чиниите, нали? Е, не казвам — продължи Гаспод великодушно, — че тя знае какви ги върши. Може ония твари да са овладели нейното слабо и обичащо котките женско съзнание, за да я подтикнат към угодни на тях злодеяния.
— Понякога плещиш твърде много глупости — промърмори Виктор, но самият той не си вярваше.
— Добре, де, попитай нея — подкани го кучето самодоволно.
— Ще я питам!
— Ами питай!
„Да, но как да започна? — двоумеше се Виктор, когато пак излязоха в жегата. — Извинявай, но моето куче твърди, че ти… Не става. Или… Джинджър, доколкото разбирам, ти излизаш нощем и… Не. Ей, Джин, защо ли моето куче те е видяло да… Не.“
Дали да не подхване светски разговор и да се надява, че сама ще изплува темата за чудовищните изчадия от Отвъдната пустота?
Май се налагаше да поотложи въпросите си, защото пред очите му се разгаряше шумен скандал.
Затруднението възникна заради третата главна роля в „Издухани“. Естествено Виктор щеше да играе самонадеяния и опасен чаровник, Джинджър очевидно беше единствено подходяща за героинята, обаче втората мъжка роля (скучният, но верен поклонник) пося семето на раздора.
Досега Виктор не бе виждал някого да тропа с крак от ярост. Открай време подозираше, че това се случва само в книгите. И все пак Джинджър го правеше пред очите му.
— Няма да го бъде, защото ще изглеждам жалка идиотка! — фучеше тя.
Сол, който вече се чувстваше като гръмоотвод в буря, размахваше ръце.
— Но той подхожда идеално за ролята! Трябва да бъде твърд и непоклатим…
— Твърд ли?! Ами да, много е твърд! Защото е от
