Ех, че нелепо положение!… Седмици наред я награбваше в прегръдките си, бранеше я храбро от поредното превъплъщение на Мори, целуваше я и, общо взето, накрая отпрашваха към хоризонта, за да заживеят щастливо и може би дори в захлас. Едва ли някой от зрителите на филмите би повярвал, че Виктор ще прекара цяла нощ в стаята й, седнал на стол, сякаш направен само от стърчащи трески. И на него не му се вярваше, макар че тъкмо това правеше в момента. Подобна скука няма да видиш във филмите. В тях имаше само страсти насред един обезумял свят. Ако това беше филм, Виктор нямаше да се мъчи на твърд стол в мрака, а щеше… Е, поне нямаше да седи на стола.
Ковчежникът заключи отвътре вратата на кабинета си. Налагаше се. Архиканцлерът беше убеден, че почукването на вратите е задължение само на околните.
Този ужасен човек поне престана да проявява любопитство към резографа или както там го е наричал Риктор. Ковчежникът прекара един крайно тягостен ден, опитвайки се да направлява всекидневието на Университета, като знаеше, че документът е скрит в покоите му.
Измъкна листа изпод килима, запали лампата и се зае с четене.
Охотно би признал, че не е вещ в механизмите. Скоро реши да пропусне описанията на шарнири, октиронови махала и сгъстяване на въздуха.
Съсредоточи се в абзаца, започващ с думите:
И ако в този случай нарушенията в структурата на действителността причинят вълни, разпространяващи се от епицентъра, махалото ще се наклони, ще сгъсти въздуха в съответното духало и ще задейства декоративното слонче, намиращо се най-близо до епицентъра, което ще изхвърли малко оловно топче в купичка. По този начин посоката и разстоянието до източника на смущения…
… уумм… уумм…
Дори тук се чуваше. Бяха натрупали още чували с пясък. Никой вече не смееше да доближи устройството. Ковчежникът се насили да вникне отново в смисъла на текста.
… могат да бъдат изчислени по броя и силата на…
… уумм… уужмУУММ.
Ковчежникът се усети, че е затаил дъх.
… на изхвърлените сачми, а по моя преценка при сериозни смущения…
… реакцията може да надхвърли…
… две сачми…
… на разстояние десет сантиметра…
… за период от…
… един…
… месец.
Гаспод се събуди и побърза да заеме поза на будна готовност.
Някой викаше сдържано, като че искаше да му се притекат на помощ, но само ако това не затруднява излишно никого.
Кучето се помъкна нагоре по стъпалата. Вратата беше открехната. Побутна я с муцуна.
Виктор лежеше по гръб, вързан за стола. Гаспод седна и го загледа изпитателно, сякаш очакваше да направи нещо интересно.
— Е, добре ли сме? — попита след малко.
— Недей да се размотаваш, идиот такъв! Развържи възлите.
— Може да съм идиот, ама не съм аз вързаният в тая стая — безстрастно отбеляза кучето. — Тя те изненада, а?
— Май съм задрямал за малко — призна Виктор.
— За малко, значи. Колкото тя да стане от леглото, да накъса чаршафа на ивици и да те върже на стола.
— Добре, де, добре. Можеш ли да ги прегризеш със зъби?
— С тия мои зъби ли? Мога обаче да доведа някого — ухили се Гаспод.
— Ъ-ъ, не знам дали идеята е много…
— Не се притеснявай. Ей сега се връщам.
— Може би няма да е лесно да обясня… — подвикна Виктор след него, но Гаспод вече се провираше през уличките и дворчетата към задната ограда на „Векът на Плодния прилеп“.
Примъкна се съвсем близо до нея. Чу подрънкване на верига.
— Пляси? — прошепна дрезгаво.
Чу се радостен лай.
— Пляси добро момче!
— Ъхъ — въздъхна Гаспод. — Ъхъ.
Дали и той е бил такъв преди? И да е бил, поне не помнеше.
— Аз добро момче!
— Ясно, де. По-тихо — промърмори Гаспод и някак промъкна артритните си стави под оградата.
Пляси го облиза по муцуната.
— Стар съм за такива акробатики — сумтеше Гаспод и огледа нишата на Пляси. — Хлабав нашийник на верига… А стига, бе. Недей да я опъваш, тъпанар нещастен! Дръпни се назад. Още малко. Браво на тебе.
Гаспод пъхна лапа под нашийника и го изхлузи през главата на Пляси.
— Видя ли? Ако всички знаехме как да го правим, щяхме да завладеем света. Стига си се лигавил. Имаме нужда от тебе.
Пляси тутакси наостри уши и провеси език. Ако можеше да отдаде чест, би го направил.
Гаспод пак се провря под оградата и зачака. Чуваше стъпките на Пляси от другата страна, но грамадното куче май се отдалечаваше.
