забележиш хората — движат се прекалено бързо. Силата, поддържаща живота в града, не е никаква загадка. Хората му дават живот.“

Прелистваше книгата разсеяно, без да се заглежда.

„И тъй, имаме градове — грамадни неподвижни създания, които растат на едно място и почти не помръдват хилядолетия наред. Размножават се, като изпращат свои жители да завладяват нови земи. А самите те се излежават. Живи са, но само колкото е жива и една медуза. Или пък малко по-схватлив зеленчук. В края на краищата и ние измислихме прякор на Анкх-Морпорк — Голямото уахуни…“

„А където има големи мудни твари, има и малки бързи твари, които ги изяждат…“

Уиндъл Пунс усещаше как импулсите прескачат между клетките в мозъка му. Възникваха нови връзки. Мислите се стрелкаха в неочаквани посоки. Нима изобщо е имал ум в главата си приживе? Съмняваше се. Тогава представляваше сбирщина от сложни реакции, скачени с нервни окончания. Всичко му бе пречило да мисли — от ленивото предвкусване на обяда до случайни разсейващи спомени.

„И те ще растат в града, където са на топло и в безопасност. После ще излязат извън града, за да построят… не истински град, а фалшиво подобие… и то ще изсмуче хората, значи и живота от поразения град…“

„Ето ти го разковничето — хищникът…“

Деканът зяпна невярващо жезъла си. Разтръска го и пак се прицели.

Този път звукът беше по-скоро „пфуът“.

Вдигна глава. Надвисваща вълна от колички стигаше до покривите и всеки момент щеше да рухне върху него.

— Ама че… неприятност — смени думата в последната секунда и закри главата си с ръце.

Някой докопа края на робата му и го издърпа в мига, когато количките се стовариха с грохот.

— По-пъргаво! — скастри го Ридкъли. — Ако тичаме, няма да ни настигнат.

— Свърши ми магията! Свърши ми магията! — вайкаше се Деканът.

— И всичко друго ще свърши за теб, ако не побързаш — разкри му бъдещето Архиканцлерът.

От желание да не се делят магьосниците се блъскаха непрекъснато, докато се влачеха в спънат тръс пред количките. От града към равнината се изливаха плътни телени струи.

— Тъй, сега сме на открито — установи Ридкъли. — Време е да им минем откъм фланга. Просто тръгваме към първата пролука и…

— Няма да стане — прекъсна го Лекторът по съвременни руни.

Отвсякъде напираше стържеща стена от бутащи се колички.

— Искат да ни довършат! — изхленчи Ковчежникът.

Деканът изтръгна жезъла от ръката му.

— Ей, този е моят!

Деканът го отблъсна и пръсна колелцата на най-дръзката кошница.

— Дай си ми жезъла, бе!

Магьосниците се скупчиха, опрели гърбове, насред стесняващия се метален обръч.

— Хич не им е мястото в града — прозря Лекторът.

— Сещам се за какво говориш — кимна Ридкъли. — Чужди са тук.

— Днес никой ли не си носи заклинание за летене? — попита Старшият наставник.

Деканът се прицели и стопи поредната количка.

— Пак ти напомням, че злоупотребяваш с моя жезъл…

— Млъкни, Ковчежнико — по навик заповяда Архиканцлерът. — Декане, нищо не постигаш, като ги трошиш една по една. Хайде, момци, да им навредим колкото се може повече. Не забравяйте — само изблици на дива магия без никаква сдържаност…

Количките настъпваха.

— ОУ-У… ОУ-У…

Госпожица Флитуърт се влачеше напред в подгизналия трополящ мрак. Под краката й хрущяха парчета градушка. От небето падаше гръмовна стихия.

— Жилят, а? — подвикна тя.

— И ОТЕКВАТ.

Бил Порталски улови отвят сноп и го сложи при останалите. Госпожица Флитуърт щъкаше наблизо, превита на две под тежестта на вързаното жито.17 Двамата се трудеха неуморно, кръстосваха наляво-надясно из полето под ударите на бурята, спасяваха реколтата, преди вятърът и градушката да им я откраднат. Мълнии цепеха назъбено небето. Това не беше нормална буря. Някой сякаш воюваше с тях.

— Ей сегинка ще ни залее същински потоп! — кресна госпожица Флитуърт. — Няма начин да приберем всичко в хамбара! Върви донеси платнище или каквото намериш! И туй стига за през нощта!

Бил Порталски кимна и се втурна през жвакащата тъма към сградите на стопанството. Толкова мълнии се забиваха в нивите и хълмовете, че дори въздухът съскаше и цвърчеше, а над живия плет трепкаше бледо сияние.

Там беше Смърт.

Видя страшните очертания — присвит, подобен на скелет силует, готов да се нахвърли, а наметалото му плющеше от вятъра.

Нещо стисна отвътре Бил Порталски — хем го подтикваше да се впусне в лудешки бяг, хем не му позволяваше да направи и крачка. Нахлу в съзнанието му и се настани там, прогони всякаква мисъл освен тъпичкото гласче, изрекло невъзмутимо: „ЗНАЧИ ТОВА БИЛ УЖАСЪТ.“

После Смърт изчезна с първата светкавица.

Спокойният вътрешен глас добави: „ЗАЩО НЕ ПОМРЪДВА?“

Бил Порталски се принуди да пристъпи сантиметър по сантиметър. Дебнещото нещо остана неподвижно.

Изведнъж прозря, че онова отвъд плета според настроението ти може да бъде увито в наметало сборище от ребра, прешлени и дълги кости, но може и да е сложна сглобка от колела, лостове и сърпове, покрита с брезент, подмятан насам-натам от бурята.

Бе се озовал пред комбинираната жътварка.

Бил Порталски се ухили смразяващо. Споходиха го мисли, които не му бяха присъщи. Той прекрачи към машината.

Стената от колички се сключи около магьосниците.

Последните пламъци, бликнали от нечий жезъл, стопиха широка дупка, която незабавно се запълни с още кошници на колелца.

Ридкъли огледа колегите си. Бяха зачервени, с дупки по робите, а няколко излишно безразсъдни изстрела им опърлиха брадите и прогориха шапките.

— Никой ли няма други заклинания? — попита за всеки случай.

Замислиха се напрегнато.

— Май си спомням едно… — поколеба се Ковчежникът.

— Хайде, човече. В такъв момент си струи да опитаме всичко възможно.

Ковчежникът протегна ръка напред, затвори очи и измънка няколко срички.

Кратък октаринов проблясък, а после…

— О-о… Само толкова ли?

— Изненадващият букет на Ерингияс — обяви Ковчежникът, чиито зеници светеха трескаво. — Не знам защо успявам всеки път. Май съм му хванал цаката.

Ридкъли се вторачи в огромния букет, стискан с все сила от пръстите на Ковчежника.

— Само дето не е особено полезен точно сега — промърмори Архиканцлерът.

Ковчежникът се заозърта към напредващите стени и усмивката му посърна.

— Така изглежда.

Вы читаете Жътварят
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату