Въоръжени мъже

Забележи, може също да се получи разпръсване на ледените кристали на голяма височина в…

— Безлунната нощ — каза Ваймс с приглушен глас, — е черна колкото това кафе.

— Добре!

— И поничка. — Ваймс сграбчи мазната жилетка на Харга и го придърпа, докато не доближиха носове. — Поничка като поничка, от тесто, направено от брашно, вода, едно голямо яйце, захар, щипка мая, канела на вкус и мармалад, желе или пълнеж от плъх, в зависимост от националните или видови предпочитания, ясно? Не като поничка в някакъв метафоричен смисъл. Просто поничка. Една поничка.

— Поничка.

— Да.

— Само трябваше да кажеш.

Харга си поизтупа жилетката, изгледа Ваймс обидено и се върна в кухнята.

— Спри! В името на закона!

— И какво е името на закона, тогава?

— Откъде да знам!

— Защо го преследваме?

— Защото той бяга!

Къди беше страж едва от няколко дни, но вече беше възприел един важен и основен факт: че е почти невъзможно човек да е на улицата и да не нарушава закона. Има цял поменик от нарушения на разположение на някой полицай, който иска да си уплътни деня с някой гражданин, като се започне от Шляене с Намерение, мине се през Възпрепятстване и се стигне до Мотаене, Едновременно с това Съпроводено от Неправилния Цвят/Форма/Вид/Пол. За кратко му мина през ума, че ако някой не се втурва да бяга при вида на Детритус, който трополи със страшна скорост след него, най-вероятно е виновен в престъпването на Декрета за Притежаването на Адска Глупост от 1581 г. Но вече беше много късно да вземе това предвид. Някой бягаше, а те го преследваха. Те го преследваха, защото той бягаше, а той бягаше, защото те го преследваха.

Ваймс седеше пред кафето си и гледаше нещото, което взе от покрива.

Приличаше на малка мундхармоника, в случай че хармониката се ограничеше до шест ноти, и то всичките еднакви. Беше направена от стомана, заварена наедно. По едната страна имаше ивица назъбен метал, като сплескано зъбно колело, а цялото нещо вонеше на фойерверк.

Той го остави внимателно до чинията си.

Прочете рапорта на Сержант Колън. Фред Колън беше прекарал доста време над него, най-вероятно с речник. Гласеше следното:

Рапорт от Серж. Ф. Колън. Прибл. 10 ч. днес, 15 август.

Аз си вървех с маршова стъпка придружен от Ефрейтор, Г.С.Ст.Д. Нобс, към Гилдията на Глупаците и Веселджиите на Божествената Улица, там където ние разговорихме с клоуна Боффо, който каза, че клоунът Бино, corpus derelicti, определено е бил видян от него, клоуна Боффо, да напуска Гилдията предишната сутрин, точно след експлозията. (Това по мое мнение е лъжлива следа, поради следната причина, че трупът беше мъртъв поне от два дена, Ефр. Г.С. Ст.Д. Нобс е съгласен, така че някой ни праща за зелен хайвер, никога нямай вяра на някой, дето си пада на задника, за да си изкарва хляба.) Където пък ни срещна господин Уайтфейс, и, проклетникът почти ни derrieve velocite оттам. Стори ни се, т.е., на мен и на Ефр. Г.С. Ст.Д. Нобс, че Глупаците се притесняват, че може да са били Убийците, но ние не знаем защо. Освен това, клоунът Боффо ни помоли да потърсим носа на Бино, но той си имаше нос, когато го видяхме тук, така че, казахме на клоуна Боффо, дали не е имал предвид изкуствен нос, той вика, не, истински, по дяволите.

При което се връщаме тук.

Ваймс се зачуди какво ли означаваше derriere velocite. Цялата работа с носа приличаше на ребус, облечен в загадки, или поне в писанията на Сержант Колън, което си беше почти същото. Защо да ги карат да търсят нос, който не е липсвал?

Погледна рапорта на Къди, написан с внимателния ъгловат почерк на някой, който е свикнал повече на рунически букви. И саги.

Капитан Ваймс, настоящето тук е моята хроника, на Волнонаемен Полицай Къди. Свежо бе утрото и бодри сърцата ни, когато се отправихме към Гилдията на Алхимиците, където събитията се развиха, както сега ще възпея. Те включваха експлодиращи топки. Колкото до разследването, за което бяхме изпратени, бяхме информирани, че приложеният лист хартия (приложен) е писан от ръката на Леонард от Куирм, който изчезнал при загадъчни обстоятелства. То се отнася до това как да се прави прах, наречен Барут №1, който се използва за фойерверки. Господин Силвърфиш алхимикът казва, че всеки алхимик го знае. Освен това, в полето на листа, има една рисунка на Исчезналото, защото аз попитах братовчед ми Грабпот за Леонард, а той е продавал бои на Леонард и той разпозна почерка и каза, че Леонард винаги е писал отзад напред, щото бил гений. Прекопирал съм го тук.

Ваймс остави листовете на масата и ги затисна с парчето метал.

После бръкна в джоба си и извади две метални сачми.

Пръчка, каза водоливникът.

Ваймс погледна чертежа. Приличаше, както беше отбелязал Къди, на тяло на арбалет с тръба отгоре. Покрай него имаше няколко чертежа на странни механични устройства, и чифт от малките шестцевни неща. Цялата рисунка приличаше на драсканица. Някой, вероятно този Леонард, е чел книга за фойерверки и си е драскал в полето.

Фойерверки.

Е… фойерверки? Но фойерверките не бяха оръжие. Трошачките гърмяха. Ракетите се вдигаха във въздуха, кажи-речи, но единственото, за което можеше да е сигурен човек при тях, беше, че ще ударят небето.

Хемърхок се славеше с това, че е майстор по механизмите. Това не беше основен атрибут на джуджетата. Хората си мислеха, че е, но не беше. Те бяха майстори на метала, вярно, и правеха добри саби и бижута, но не бяха твърде технични, когато опреше до неща като зъбни колела и пружини. Хемърхок беше необикновен.

Така че…

Да предположим, че съществуваше оръжие. Да предположим, че в него имаше нещо, което беше различно, странно, ужасяващо.

Не, не би могло да е това. То или щеше да се разпространи светкавично, или щеше да бъде унищожено. Не би свършило в музея на Убийците. Какво слагаха в музеите? Неща, които не са проработили или са били загубени, или е трябвало да бъдат запомнени… е, къде тогава е смисълът да се излага нашият фойерверк на показ?

На вратата беше видял много заключалки. Така че… не беше музей, в който просто можеш да влезеш. Може би трябва да си някой високопоставен Убиец и някой ден някой от Шефовете на Гилдията би те отвел там посред, ха, нощ, и би ти казал… би казал…

Поради някаква причина в този момент пред него изпъкна лицето на Патриция.

Още веднъж Ваймс усети острието на нещо, някакво фундаментално, централно нещо…

— Къде може да е отишъл? Къде може да е отишъл?

Около вратите имаше лабиринт от улички. Къди се облегна на една стена и се опита да си поеме дъх.

— Ето го! — изкрещя Детритус. — По Китовидната Улица!

Той се впусна в преследването с грохот.