Ваймс остави чашата с кафе.
Който и да беше изстрелял тези оловни топчета срещу него, се беше оказал много точен за тези няколкостотин ярда и беше дал шест изстрела по-бързо, отколкото човек би пуснал стрела…
Ваймс взе тръбите. Шест малки тръби, шест изстрела. А човек можеше да си напълни джоба с тези неща. Можеше да стреля по-надалеч, по-бързо, по-точно от всеки друг с каквото и да било друго оръжие…
Така. Нов вид оръжие. Много, много по-бързо от стрела. На Убийците не би им харесало това. Изобщо не би им харесало. Дори не си падаха по стрели. Убийците предпочитаха да убиват отблизо.
Така че бяха сложили… изчезналото на сигурно място и под ключ. Само боговете знаеха как са стигнали до него по начало. И няколко старши Убийци сигурно знаеха за него. Сигурно си препредаваха тайната: внимавайте за такива неща…
— Там долу! Влезе по Опипващата Уличка!
— Забави! Забави!
— Защо? — попита Детритус.
— Сляпа улица е.
Двамата Нощни Стражи се побиха на място.
Къди знаеше, че временно той е интелектът на сдружението, макар че понастоящем Детритус броеше — с лице сияещо от гордост — камъните по стената до него.
Защо бяха преследвали някого през половината град? Защото бягаше. Никой не бягаше от Стражата. Крадците просто си развяваха разрешителните. Нелицензираните крадци нямаха за какво да се страхуват от Стражата, защото си пазеха целия страх за пред Гилдията на Крадците. Убийците винаги се подчиняваха на буквата на закона. А честните хора не бягаха от Стражата.22
Да се бяга от Нощната Стража си беше направо подозрително.
Произходът на името на Опипващата Улица за щастие се губеше в славните мъгли на времето, но то си беше заслужено. Тя се беше превърнала в един вид тунел, като горните етажи бяха надстроени навън и над нея, оставяйки едва няколко инча от небето.
Къди надникна иззад ъгъла в мрака.
Щрак. Щрак.
Дойде дълбоко от тъмнината.
— Детритус?
— Ъхъ?
— Той имаше ли оръжие?
— Само пръчка. Една пръчка.
— Само че… надушвам фойерверк.
Къди си отдръпна главата, много предпазливо.
В работилницата на Хемърхок миришеше на фойерверки. А господин Хемърхок свърши с голяма дупка в гърдите. И едно чувство на определен страх, което е много по-ясно и ужасяващо от неопределения страх, се прокрадваше у Къди. Напомняше на чувството, което те обзема, когато играеш на високи залози и противникът ти внезапно се ухилва — разбираш, че ти не знаеш всички правила на играта, но със сигурност знаеш, че ще си късметлия, ако се измъкнеш оттук, и то ако имаш много, много късмет, поне с риза на гърба си.
От друга страна… представяше си лицето на Сержант Колън. Ние преследвахме този човек по една улица, сержант, и после си тръгнахме…
Той извади сабята си.
— Волнонаемен Полицай Детритус?
— Да, Волнонаемен Полицай Къди?
— Последвай ме.
Защо? Проклетото нещо беше направено от метал, нали така? Десет минути в гореща пещ и това е краят на проблема. Нещо такова, нещо опасно, защо просто да не се отърват от него? Защо да го пазят?
Но това не беше в човешката природа, нали така? Понякога нещата бяха твърде очарователни, за да ги унищожиш.
Той погледна към странните метални цеви. Шест къси тръби, заварени заедно, здраво пломбирани в единия край. На върха на всяка една от тръбите имаше малка дупчица…
Ваймс бавно взе едно от парчетата олово…
Уличката изви веднъж-дваж, но от нея не се рояха други улици или врати. В далечния край имаше една. Беше по-голяма от нормална врата и с тежка конструкция.
— Къде сме? — прошепна Къди.
— Не знам — каза Детритус. — Някъде зад пристанището.
Къди отвори вратата със сабя.
— Къди?
— Ъхъ?
— Минахме седем-десет и девет стъпки!
— Това е хубаво.
Покрай тях се втурна студен въздух.
— Склад за месо — прошепна Къди. — Някой е разбил ключалката.
Той се промъкна навътре във висока, мрачна зала, голяма като храм, на какъвто в известен смисъл приличаше. Бледа светлина се процеждаше през високите, покрити с лед прозорци. От кука на кука, чак горе до тавана, висяха трупове на заклани животни.
Те бяха полупрозрачни и толкова студени, че дъхът на Къди се превръщаше на кристалчета във въздуха.
— О, божичко — каза Детритус. — Струва ми се, че това е фючърсният свински склад на Морпорк Роуд.
— Какво?
— Работех тук — каза тролът. — Навсякъде съм работил. „Разкарай се, глупав трол такъв, много си тъп“ — добави мрачно.
— Има ли някакъв начин да излезем оттук?
— Главната порта е на Морпорк Стрийт. Но тук никой не влиза с месеци. Докато има свинско.23
Къди потрепери.
— Ей, ти вътре! — изкрещя той. — Стражата е! Покажи се веднага!
Една тъмна фигура се появи измежду две предпрасета.
— А сега какво ще правим? — попита Детритус.
Далечната фигура вдигна това, което приличаше на пръчка, и го задържа като арбалет.
И стреля. Първият изстрел издрънча от шлема на Къди.
Една каменна ръка стисна джуджето за главата и Детритус бутна Къди зад гърба си, но фигурата вече бягаше, бягаше към тях и продължаваше да стреля.
Тролът примижа.
Още пет изстрела, един след друг, надупчиха ризницата му.
После бягащият мъж мина през отворената врата и я затръшна след себе си.
— Капитан Ваймс?
Той погледна нагоре. Беше Капитан Куирк от Дневната Стража с двама от хората си зад него.
— Да?
— Елате с нас. И ми дайте сабята си.
— Какво?
