Въоръжени мъже

място.

Те отново се вгледаха в пода.

— Като клоун или шут ли? — попита Детритус.

— Детритус, той нямаше предвид Глупак с шапка и звънци — обясни Керът внимателно. — Той просто имаше предвид, че трябва да си някакъв идио… — Той млъкна. Втренчи се в тавана. — О, боже… Толкова ли е просто?

— Колко просто? — попита Ангуа.

Някой потропа на вратата. Не беше учтиво чукане. Беше трополенето на някой, който или щеше да накара да му отворят вратата, или щеше да я събори.

Един страж залитна в стаята. Половината му броня я нямаше, окото му беше насинено, едва разпознаха в него Скъли Мълдуун от Дневната Стража.

Колън му помогна да се изправи.

— Бил ли си се, Скъли?

Скъли погледна нагоре към Детритус, после изскимтя.

— Копелетата нападнаха Наблюдателницата!

— Кой?

— Те!

Керът го потупа по рамото.

— Това не е трол. Това е Волнонаемен Полицай Детритус… не отдавай чест! Тролове са нападнали Дневната Стража?

— Те мятат павета!

— Не можеш да им имаш вяра — подметна Детритус.

— На кого? — не разбра Скъли.

— На троловете. Гадни парчета са, по мое мнение — каза Детритус с цялото убеждение на трол със значка. — Трябва да се държат под око.

— Какво е станало с Куирк? — осведоми се Керът.

— Не знам! Вие всичките трябва да направите нещо!

— Ние сме отстранени — напомни Колън. — Официално.

— Не ми ги разправяйте такива!

— А! — изсумтя Керът весело. Той измъкна къс молив от джоба си и отметна малка „чавка“ в черната си книжка. — Още ли имате онази малка къща на Лесната Улица, Сержант Мълдуун?

— Какво? Какво? Да! И какво тя?

— Наемът струва ли повече от фартинг30 на месец?

Мълдуун се опули срещу него със здравото си око.

— Ти глупак ли си или какво?

Керът му се усмихна широко.

— Точно така, Сержант Мълдуун. Струва ли, обаче? Струва ли поне един фартинг, какво бихте казали?

— Наоколо по улиците търчат джуджета и търсят да се сбият, а ти се интересуваш от цените на имотите?

— Фартинг?

— Не ставай глупав! Струва поне пет долара на месец!

— Аха! — Керът отново отметна в книжката. — Това ще да е от инфлацията, разбира се. И очаквам, че имате тенджера… имате ли поне 2 1/3 акра земя и повече от половин крава?

— Добре, добре — примири се Мълдуун. — Това е някаква шега, нали?

— Мисля, че може би квалификацията за имущественото състояние може да се снеме — реши Керът. — Тук пише, че тя може да се снеме за гражданин с добро име. Най-накрая, имало ли е, по ваше мнение, непоправимо нарушение на закона и реда в града?

— Те преобърнаха количката на Диблър Гърлото и го накараха да изяде две от пирожките си с наденички!

— О, не думай! — сепна се Колън.

— Без горчица!

— Мисля, че в такъв случай отговорът е „Да“.

Керът отново отметна страницата, после затвори книжката с твърд замах.

— Най-добре да вървим.

— Беше ни казано… — започна Колън.

— Съгласно Законите и Порядките на Анкх-Морпорк — изрече Керът, — всички жители на града, в моменти на непоправимо нарушаване на закона и реда, трябва, при молба на офицер на града, който е гражданин с добро име, — тук пише много за имоти и подобни, и после продължава, — да се обединят във войска за защита на града.

— Какво означава това? — озадачи се Ангуа.

— Милиция… — разсъждаваше Сержант Колън.

— Почакайте, вие не можете да направите това! — стресна се Мълдуун. — Това са глупости!

— Такъв е законът. Никога не са го отменяли — каза Керът.

— Ние никога не сме имали милиция! Никога не ни е трябвала!

— Досега, струва ми се.

— Сега, виж какво — опита пак Мълдуун, — вие ще се върнете с мен в Двореца. Вие сте хора от Стражата…

— И ще защитим града — съгласи се Керът.

Хората се стичаха покрай Наблюдателницата. Керът спря двама от тях по простия начин — протегна ръка.

— Господин Попли, нали? Как върви бакалницата? Здравейте, госпожо Попли.

— Не сте ли чули? — отвърна шашардисаният човек. — Троловете са подпалили Двореца!

Той последва погледа на Керът нагоре по Широката Улица, където Дворецът стоеше тумбест и тъмен на ранния вечерен здрач. Необуздани пламъци изобщо не успяваха да се издигнат от всеки прозорец.

— Божичко — подсмихна се Керът.

— И джуджета чупят прозорци и всичко! — каза бакалинът. — Даже и кучетата не са в безопасност.

— Не можеш да им имаш вяра — сговорчиво отбеляза Къди.

Бакалинът се опули срещу него.

— Ти джудже ли си?

— Удивително! Как наистина го правят хората — каза Къди.

— Е, аз се махам! Няма да спра, за да гледам как малките дяволчета изнасилват госпожа Попли! Знаете какво казват за джуджетата!

Стражата наблюдаваше как двойката се изгубва отново в тълпата.

— Ами аз не знам — промърмори Къди, към никого определено. — Какво казват за джуджетата?

Керът хвана един човек, който буташе количка.

— Бихте ли имали нещо против да ми кажете какво става, сър? — каза той.

— И знаете ли какво казват за джуджетата? — обади се глас зад него.

— Това не е сър, това е Гърлото — поправи го Колън. — И я го вижте какъв цвят е!

— Трябва ли да е такъв лъскав целият? — попита Детритус.

— Чувствам се чудесно! Чувствам се чудесно! — каза Диблър. — Ха! Толкова за хората, дето ми вадят душата за качеството на стоките ми!

— Какво става, Гърло? — попита Колън.

— Те казват… — започна Диблър с позеленялото лице.

— Кой го казва? — попита Керът.

— Те казват. Знаете. Те. Всички. Те казват, че троловете са убили някого там в „Сестричките“, а