— Нема да съм в Стража — каза Боксит.
— От офицерско тесто си, ако мога да преценя — похвали го Керът.
— Ей, ти не можеш да ги сложиш в Стражата! — изкрещя едно джудже от тълпата.
— Защо? Здравей, господин Силния-в-ръката — каза Керът. — Хубаво е да срещнеш обществени лидери тук. Защо те да не могат да бъдат в милицията?
Всички тролове се заслушаха внимателно. Силният-в-ръката осъзна, че изведнъж е станал център на вниманието, и се поколеба.
— Ами… имате само едно джудже, като начало… — започна той.
— Аз съм джудже — каза Керът, — от формална гледна точка.
Силният-в-ръката стана малко нервен. Цялата същност на страстно прегърнатата джуджечност на Керът беше малко трудна за възприемане от повечето политически настроени джуджета.
— Малко си големичък — възрази той неубедително.
— Голям? Какво общо има размерът с това да си джудже? — настоя Керът.
— Хм… доста? — прошепна Къди.
— Добър довод — каза Керът. — Това е добър довод. — Той огледа лицата. — Така. Нуждаем се от няколко честни, зачитащи закона джуджета… ти там…
— Аз ли? — обади се едно непредпазливо джудже.
— Обвиняван ли си за нещо досега?
— Ами, не знам… твърде силно вярвах, че всяко неизхарчено пени е едно спечелено пени…
— Хубаво. И ще взема… вас двамата… и теб. Още четири джуджета, нали? От това не можете да се оплачете, а?
— Ас нема да съм в Стражата — отново каза Боксит, но неувереността промени гласа му.
— Вие, тролове, не можете да си тръгнете сега — възрази Детритус. — Иначе, твърде много джуджета. Това са числа, ето какво.
— Не отивам в никаква Стража! — сопна се джудже.
— Не си достатъчно мъж, а? — заяде се Къди.
— Какво? Не съм по-лош от който и да е скапан трол по всяко време!
— Така, решено тогава. — Керът потри ръце. — Действащ Полицай Къди?
— Сър?
— Ей — сепна се Детритус, — как така той изведнъж стана пълен полицай?
— Тъй като той отговаряше за набирането на джуджета — каза Керът. — А ти отговаряш за набирането на тролове, Действащ Полицай Детритус.
— Пълен Действащ Полицай, който отговаря за набирането на тролове?
— Разбира се. Така, би ли отстъпил от пътя, Волнонаемен Полицай Боксит…
Зад Керът, Детритус си пое дълбоко и гордо дъх.
— Нема да…
— Волнонаемен Полицай Боксит! Ти ужасен голям трол! Да стоиш изправен! Да отдадеш незабавно чест! Да отстъпиш от пътя на Ефрейтор Керът! Вие, двата трола, елате тук! ’ноо… д’уее… трии… чет’риии! Вече сте в Стражата! Аааргх, не мога да повярвам какво види туй очите ми! Откъде си, Боксит?
— Рязаната Планина, но…
— Рязаната Планина! Рязаната Планина? Само… — Детритус погледна за един миг пръстите си, после ги заби зад гърба си. — Само дв-ее неща излизат от Рязаната Планина! Скали… и… и… — той диво замахна, — друг вид скали! Ти кой вид си, Боксит?
— Какво, по дяволите, става тук?
Вратата на Наблюдателницата се отвори. Капитан Куирк се появи със сабя в ръка.
— Вие два ужасни трола! Незабавно вдигнете ръка, повтаряте тролска клетва…
— А, капитане — забеляза го Керът. — Можем ли да поговорим?
— Наистина загази, Ефрейтор Керът — изръмжа Куирк. — Ти за кого се мислиш?
— Ще правя каквото казано…
— Не ща да съм в…
— ’Но!
— Ще правя каквото казано…
— Просто съм в разгара на събитията, капитане — весело обясни Керът.
— Добре, аз пък съм старшият офицер тук, и ти можеш дяволски добре да…
— Интересен довод — каза Керът. Той си извади черната книжка. — Освобождавам ви от отговорност.
— … иначе ще ме ритат в гуухулуучната глава.
— … иначе ще ме ритат в гуухулуучната глава.
— Какво? Ти да не си луд?
— Не, сър, но предпочитам да вярвам, че вие сте. Има си разпоредби, предвидени за такива случаи.
— Къде са ти правомощията? — Куирк се опули срещу тълпата. — Ха! Предполагам, ще кажеш, че тази въоръжена тълпа ти е правомощие, а?
Керът изглеждаше шокиран.
— Не. Законите и Порядките на Анкх-Морпорк, сър. Всичко е тук вътре. Можете ли да ми кажете какви доказателства имате срещу затворника Коулфейс?
— Онзи проклет трол? Той е трол!
— Да?
Куирк се огледа наоколо.
— Виж, не съм длъжен да ти обяснявам пред всичките тези тук…
— Всъщност, съгласно разпоредбите, сте. Ето защо се нарича доказателство. Означава „което може да се изтъкне пред хората“.
— Слушай! — просъска Куирк, като се наведе към Керът. — Той е трол. Той все за нещо е виновен, по дяволите. Те всички са!
Керът се усмихна широко.
Колън вече познаваше тази усмивка. Лицето на Керът като че ставаше восъчно и заблестяваше, когато се усмихнеше така.
— И значи сте го заключили?
— Точно така!
— О! Разбирам. Сега разбирам.
Керът се обърна.
— Не знам за какво се мислиш… — започна Куирк.
Хората почти не видяха Керът да се движи. Стана само нещо неясно, чу се шум, сякаш пържола пльосна върху плоча, и капитанът се просна на паважа.
Двама членове на Дневната Стража се появиха предпазливо на вратата.
Всеки усети трополенето. Ноби въртеше утринната звезда непрекъснато на края на веригата й, само че понеже топката с шиповете беше много тежка топка с шипове и защото разликата между Ноби и едно джудже беше по-скоро видова, отколкото във височина, случаят представляваше по-скоро как двете тела кръжат едно около друго. Ако я пуснеше, шансът целта да бъде ударена от топка с шипове или от неексплодирал Ефрейтор Нобс беше еднакъв. Нито една от двете перспективи не беше приятна.
— Остави я, Ноби — изсъска Колън. — Не мисля, че ще създават проблеми…
— Не мога да я пусна, Фред!
Керът си засмука кокалчетата.
— Мислиш ли, че това съответства на правилото „минимална необходима сила“, сержант? — попита той. Изглеждаше истински притеснен.
— Фред! Фред! Какво да правя?
Ноби представляваше едно неясно ужасено петно. Когато разлюляваш топка с шипове на верига, единствената реалистична възможност е да не спираш да се движиш. Да стоиш на едно място е интересна, но краткотрайна демонстрация на спирала в действие.
